Здравейте, приятели, радвам се да сме заедно в този звезден и интернационален репортаж.
МЕстото е братска Србија (е, много ясно че ядохме плескавица), а кОпонът е тазгодишният (още по-интернационален) Exit, обединил се с фестивала в Черна гора Sea Dance за един още по-парти формат – Exit Adventure.
Готови ли сте, приключенци?
Значи, тръгнахме доста рано, затова "ке пестим" от подробности. 2 000 динара се вляха в сръбската сива икономика под формата на "съседска почерпка”"на сръбски "колега", но... така е по пътищата на Балканите. А най-якото всъщност е, че занапред ще научаваме все повече и повече за пъстрата балканска душа, като част от този готин парти Balkan Trip. Та, питам ви отново, готови ли сте?
Ок. Хвърлям ви директно - всичко бе прекрасно, само да не бе висенето час и половина в тълпата за получаване на така бленувания пас. Сори, истината е по-важна. И затова можем само да гадаем за представянето на нашите приятели - страхотните музиканти Оратница (Oratnitza). Разочарованите мога да посъветвам да се утешат с тая balkanstep психария: https://www.youtube.com/watch?v=LbkwCV0-Qk8, да пият една ракия (по желание) и да забравят...
Час и половона по-късно сме in. На главната сцена ни изненадва Stromae, който зарибяваше тълпата с новите си парчета, които звучаха много cool. В един момент белгиецът попита тълпата как предпочита да се обръща към нея – на английски или френски, но за явно разочарование на последния, количествено надделя английският контингент (не живеем вече в ерата н а франкофонското културно влияние.). Иначе - добре. В по-следващ момент имаше дори и бийтбокс. Stromae e пич.
Водени от по-позитивните си вибраци, в неопределен по-късен момент се оказваме пред Positive Vibration Reggae Stage, където Selecta Martinees (напълно непознат до този момент – б.а.) сцепва с невероятни дъб миксове, плюс реге емси, останал анонимен за БГ реге фенството, тъй като никъде не бе обявено неговото име. Sorry, dudes, успокойте се с парчето на ей тези бели момчета: https://www.youtube.com/watch?v=UZ1x663orA0 и всичко "ке биде наред".
Часът е около 12.00 ч., а ние надаваме ухо към Mane Stage-a, за дадем шанс на ветераните от Pet Shop Boys да вземат участие и в репортажа. Ако сте във възразтовата граница 0 – 29 години и/или се чудите кои бяха тия – ето ви това парче – показно: https://www.youtube.com/watch?v=gn-ofIAbv-w. По желание на редактора трябваше да обърнем повече внимание на "пичовете от магазина за дом. любимци", тези звездни, но доста олдскуул мейнстрийм с диско елементи артисти. Казваме го с цялото уважение към знаковите британци Нийл Тенънт и Крис Лоу, продали над 50 млн. екземпляра от плочите си и горди носители на награда BRIT за цялостен принос в музиката. Дуото изпълни всичките си класики, които върнаха усмивките по лицата на по по-възрастния контингент в тълпата. Окей – ще го кажем направо – чичовците и лелите бяха щастливи. И ние бяхме, което е парадокс, но... факт. А сега – към регето и Irie Revolution Sound, ‘щот хем са революционни, хем са irie. Което си е доста иновативен и интелигентен музикален модел, всъщност.
Беше готино, танцувално, в даден момент дори преобладаващо дръм, джънгъл, дъб и бас – така че освен позитивно, бе енергично и интензивно. Забавлявахме се всеки по своя си начин на тоя своеобразен празник на Jah, Мира и Любовта Вселенска, но тук ще ви оставим в неведение. Ще добавим само, че партито продължи с Nish Wadada, Rasta Ruben (в този ред на мисли - как ви звучи Rasta Rumen или Rasta Lyuben, by the way, става ли за артистичен псевдоним на изгряващ реге изпълнител?) и Supa Natty (за когото ще кажем само, че бе безкомпромисен, за Supa Natty или хубаво, или нищо!).
Часът бе към 2 и половина, а пред нас на главнате сцена бе музикалното явление Dub FX. Освен с технологията, с която бяхме свикнали да го виждаме регуларно напоследък, агентът бе подсигурен звуково и с китарист. Комбинацията бе добра, както и цялото изпълнение на Dub FX (пълен респект) и все пак ни остави някак леко вяло впечатление. Или ние израстваме, или вече някак по не ни лови. Нищо де, тийнейджърките поне се изкефиха, имаше и сълзи, и екзалтация, и всичко както си требе. Бях там, и аз пих...
След Dub FX сцената бе запазена за британския дръм-ен-бейс кръстник Andy C. Безкомпромисно шоу на 3 грамофона, плюс това акомпанимиран и от дръм-ен-бейс емси. Разцепи!
За по-енергичните партито на главната сцена завърши с "по-чил-ав" сет на Dimention, но ние нямаше как да знаем това (освен ако нямахме програмата, хе-хе.), понеже бяхме капнали (и счупени). Абе, годинките си казват думата.
Това е от мен, прЕатели!
Обичайте се - в очакване рапорта от ден втори на вашия личен Facebook Social Feed и, разбира се, директно на MySound.bg.
Коментари