Изключително интригуваща и крайно меломанска комбинация: фронтмените на Дъ Стрийтс (The Streets) и Дъ Мюзик (The Music) се събраха в общ проект,
Роб Харви (Rob Harvey) и Майк Скинър (Mike Skinner) (на снимката вдясно) се нарекоха The D-o-t и вече имат над .. 60 парчета, донесе NME.
"И двамата бяхме част от банди в продължение на 10 години. Майк очевадно успя да постигне успех, аз също не бях съвсем безуспешен с момчетата от Дъ Мюзик, но и на двамата ни писна да правим едно и също, искахме нещо различно", обяснява Харви, чиято банда бе сред най-важните за модерния брит поп имена доскоро.
"Чудесно е, че не сме обвързани с никакви договори", допълва Роб, наблягайки на намеренията си с Mайк да се ръководят единствено и само от собствените си разбирания за "интересна музика". По неговите думи сред новите парчета има и чист поп, и диско. Какво ли ще излезе обаче от двама такива оригинали накрая?
Един от албумите на годината или една от издънките на десетилетието? Официално обявена дата за появата на проекта няма все още.
Скинър бе едноличният лидер на Дъ Стрийтс, под чието име издаде редица уникални албуми. Вокалист, мултиинструменталист, продуцент, MC, той се превърна в лице на брит-хоп и геридж сцената. През 2002 едно безочливо и саркастично (тогава 22-годишно) бяло момче издаде издаде "Original Pirate Material" - най-важния дебют след този на Секс Пистълс (Sex Pistols), както се заклеха спецовете на Острова.
Повлиян от ту-степ бума във Великобритания през 1998, той на прави своите първи записи, потейки се на ръба на оцеляването във фастфууд закусвалня. След "The Hardest Way To Make An Easy Living" (2006), британската звезда се превърна в рок-ен-рол клише: келеш, надрусан до козирката с кокаин в 11 сутринта, който обикаля улиците и се налива с коняк направо от бутилката. Брит-хоп героят най-после достигна модерното отегчение на мегапродаваем артист и остави зад гърба си такива грандове като Франц Фердинанд, Дъ Даркнес (The Darkness) и Пит Дохърти (Pete Doherty).
Хапчета, секс със звезди, безсънни нощи, бели линии, моментна носталгия, фалшив диалект – Дъ Стрийтс гря силно до миналата година, когато Mайк обяви официално края на проекта. "Ако съм честен, единствената ми пристрастеност е към музиката. Тя винаги ще осмисля живота ми. Загубя ли я, ще пропадна твърде бързо", призна шеметът.
Въпреки че Дъ Мюзик лесно могат да бъдат охарактеризирани като брит поп, те са по-близо до ретро-гаражния рок на Дъ Строукс и Дъ Вайнс, отколкото до Оейсис или Блър; повече са повлияни от психеделията на Лед Цепелин (Led Zeppelin) и твърдата електроника на U2 (Ю Ту), отколкото от манчестърската вълна в началото на 90-те.
Коментари