Карл Кокс (Carl Cox), Карл Кокс, Карл Кокс...
Това име се въртя в главата ми всеки ден напоследък, докато и аз - подобно целокупния български народ, изкушен от електрониката, очаквах поредната визита на титана.
Вулканът в Исландия направи така, че цялата ни страна бе замряла в примала на нещо като Второто пришествие... само дето беше четвърто и всички, посетили партито на "Метрополис" в столичния Зимен дворец оная вечер, получиха духовна татуировка с "Шоколадово сърце".
В момента, в който височайшият гост застана зад пулта и взе в ръце микрофона, инициативата и пулса ни, мощен земетръс разцепи залата почти на две – ревяха повече от 4 000 гърла.
И блъснаха такива вълни от земетресението, които никакви метеоролози, новинари и, струва ми се, дори бедничкият аз, пробуден след вековен сън рейвър–кроманьонец, не съм в емоционално състояние да предам.
Анимацията - и тя титанична, над Карл: сериозен екран – фронтален, и със свръхнаситени цветове. От двете страни. Високо горе под покрива над „изкоксилата” галактика двата екрана, съставени от безброй много по–малки парченца, по които елементите от митологичния фейс на татко Карл се разпръскват отвреме-навреме и се събират наново в икона. Такава - от по-по–следващото хилядолетие.
Подобен е ефектът от четиричасовата подборка митове на гуруто. Ритъмът. Ритъмът е доминантата на Шоколадовия Буда. Независимо дали става въпрос за негови нови хаус ремикси на Белтрам или преработката на фънкарското "Witch Doctor" (Арманд ван Хелдън (Armand Van Helden). Постепенно вълните на ритъма се засилват, ала не са улавяни само за миг– като в сет на Джеф Милс (Jeff Mills) например, макар Кокси да показа подобна на американеца страст към латино ритмите в последния час на сета си.
Просто - да припомня, Карл по произход е от Барбадос. Не разтяга темите продължително – както Джон Дигуид (John Digweed), макар да избра точно като него при последната му среща с българските фенове да нажежи до отвъдния предел обстановката на партито с Podium микса на Len Faki.
Еднороден сет от каквито си поискате тракове, години и стилове. В продължение на над четири часа той държа феновете на крака. Нещо повече - подобно кукловод заклещи ръцете горе в 6 сутринта, когато всички с помощта на валящи като огън от небето епични вокали и апокалиптични басови взривове ("On Off", Cirez D) установихме, че вулканът, който от известно време тиранизира света, е тук.
Пред нас, в София.
Името му е Карл Кокс.
Виж какви ги нацикли на партито тук!
Коментари