Легендата на афро-джаза Ману Дибанго почина във Франция от коронавируса, причиняващ COVID-19, на 24 март, съобщиха мениджърите му, предаде "Ройтерс", позовавайки се на новина в официалната Фейсбук страница на музиканта.
Камерунецът, наричан още Татко Груув, ни напусна в парижка болница на 86-годишна възраст, поясни издателят му Тиери Дюрепа. Това е първата световна знаменитост от арт средите, покосена от пандемията.
Кариерата на Еманюел Нджоке Дибанго, по-известен само като Ману, тръгна от Франция, мина през Белгия, Великобритания и САЩ, за да се завърне на най-стария роден континент – Африка, и продължи над половин век. Саксофонистът, който се изявяваше още на пиано, орган и вибрафон, е от пионерите на афро-джаза. "Свиря и на други инструменти, но гласът ми звучи най-добре чрез саксофона", казваше музикантът. В хитовете си "Soul Makossa" и "Big Blow" например той свири на седем различни инструмента. В творческите си търсения Дибанго комбинира по уникален начин джаз, фънк, соул и традиционни мотиви в танцувални ритми. Според него, музикантът трябва да е движен основно от любопитството си, когато твори. Навярно това е обяснението за създаването на съвършено нов музикален стил – макоса. Заразителен фюжън от джаз инвенции, поп и уърлд, здраво стъпил върху соул фийлинг и наметнат с шарени африкански дрешки. Според мнозина критици, диското наистина е измислено от комбинацията на тези стилови съставки някъде в началото на 70-те.
Ману пристига във Франция през 1949 година. Свири в клубове в Реймс, където учи джаз и саксофон. С времето джазът му започва да се допълва от фънк и западноафрикански ритми. След това живее и работи в Брюксел, по-късно - в Париж. От Реймс до хита, с който пробива на международната сцена и който вдъхновява няколко поколения след него - "Soul Makossa" (1972 г.), минават две десетилетия. Според Ману Дибанго, музикантът трябва да е движен основно от любопитството си, когато твори. Навярно това е обяснението за създаването на съвършено нов стил – макоса. В хитовете си "Soul Makossa"и "Big Blow" например Дибанго свири на седем различни инструмента.
Той работи с други звезди като Фела Кути, нигериеца, поставил основите на афробийта, но и със следващите поколения музиканти, сред които малийската афропоп звезда Салиф Кейта, родената в Бенин нигерийка Анджелик Киджо, сенегалеца Юсу Н’Дур, южноафриканския тромпетист и певец Хю Масекела, кубинеца Eлиадес Очоа, французите Серж Генсбур и Ектор Зазу, Питър Гейбриъл, Стинг и Майкъл Джексън. Впрочем Дибанго е автор и на химна на националния отбор по футбол на Камерун. Така се ражда и "Soul Makossa", която излиза като Б-страна на сингъла за участието на камерунския тим в Панафриканското първенство.
През 2009 г. завежда дело за компенсация в размер на 650 хил. долара срещу на Джако с твърдението, че е плагиатствал част от "Soul Makossa" за песента "Wanna Be Startin' Somethin'". Тя е четвърти сингъл от знаменития албум на Майкъл Джексън "Thriller" (1982 г). Десет години по-късно бе постигнато извънсъдебно споразумение, а камерунецът обяви, че според него песента вече може да бъде използвана от всички. "Веднъж превърне ли се в стандарт, вече не принадлежи на композитора, а на човека, който я интерпретира". През 2007 година и Риана използва тема от същата песен в композицията си "Please, Don't Stop The Music", получавайки разрешение от Краля на попа, но не и от нейния автор.
Последният албум на Човека-брас "Balade En Saxo" излезе през 2013 година.
Камерунският мултиинструменталист и композитор бе удостоен през 2004-та от ЮНЕСКО заради борбата си за световен мир, стана и Рицар на Легиона на честта 6 години по-късно.
Погребението ще бъде в съвсем тесен семеен кръг, а светлата памет на Дибанго ще бъде възславена по-късно, подчертават близките на покойния.
Снимка: BBC
Коментари