"Ялта", най–реномираната дискотека в столицата, отпразнува деветнайсетия си рожден ден този уикенд.
Както повелява традицията - в продължение на две вечери, както с обичайните резиденти - Хуан Алварез (Juan Alvarez) и Любо Урсини (Liubo Ursiny), така и с чуждестранните гости – Стефан Помпуняк (Stefane Pompougnac) и Мауро Пикото (Mauro Picotto).
В случая с Помпуняк, родните диджеи спасиха вечерта с уменията си. Определено може да се каже, че французинът - с поредна цигарка в уста, бял косъм по темето и посредствени решения в сета си, отстъпи на нашите хора в петъчната вечер.
Така се започна и в събота. Хуан Алварес ни накара да забравим, че очакваме друг артист. Но точно в един и половина след полунощ застъпи скромният като държане Мауро Пикото. Една от малкото звезди в хаус музиката, съсредтоточен в изявите си на живо - за сметка на албуми, миксове и клипове. Той вече е идвал веднъж по покана на "Ялта" за "Solar" в столичната зала "Универсиада" преди повече от година и явно добрите спомени оттогава го накараха този път да покаже докрай на какво е способен. Всички присъстващи бяхме пренесени още с първото му докосване до непознато ниво. Навръх рождения ден на клуба.
...Изведнъж мъглявите вълма дим в заведението се понесоха по-бързо. Изтъняха. Това не бе димна завеса, а нещо много по-различно май. Или поне на мен така ми се стори. Това бяха звуци, излезли от колоните. Ей ги - смаляват се съвсем, стават колкото карфица, конец, още по-тънки, неуловими за окото брънки в самата реалност. Влизат без всякаква съпротива в ушите. Със скорост по-висока от тази на светлината са преминали навътре в мозъка, през вътрешното ухо... нататък.
Неусетно италианският диджей е отстранил от битието ни поне час свръхкачествен минимъл хаус, без дори да помръдне. За разлика от другите гостували ни хаус корифеи, наслагва вокалните тракове не с инструментални, а с други - вокални. И то не само по два едновременно, а по много, Но поради майсторството на смесване, трудно хващам бройката.
Това е момент само от сета му. Или може би не, може би бе цял един друг сет. В "Ялта" ли сме още? Коя година е? Пикото е на пулта все така съсредоточен. Музиката започва да се катери и спуска, ала виждането на госта за издигания и отпускане на баса като гимнастика на ръцете и краката отново се различава от всичко досега. Разбира се, носи оригинален оттенък. Бомбата е със закъснител. Не избухва с изгарянето на фитила, а доста след това - когато всичко се е успокоило вече. Но експлозията не спира, не отминава, а гръмва. Отново и отново.
Доста след началото на одисеята си Мауро ни хвърля за пореден път във вокални серии със залязващо темпо. Гласовите намеси са малко на брой, вече просто добавка, която ту бива долавяна, ту не съвсем.
Хор от шепоти, обяснения, викове на радости, победи, обещания, молитви от разни континенти и векове.
Поредица илюзии в отраженията по лъскавите матовочерни плочки на "Ялта".
Коментари