Около пет и двайсет сутринта вчера, когато Mr. Scruff приключи сета си с "Could You Be Loved" на Боб Марли (Bob Marley), в "Sofia Live Club" бяха останали само около петдесетина души.
Те звучно проклинаха смяната на времето, вероятно виновна за само 5-часовия сет на Анди Карти, както е истинското име на госта. Повечето от тях моментално се хвърлиха да го прегръщат и да му се обясняват в любов, не без основание.
Хора, които от часове нямаха сили да танцуват, просто защото вече бяха дали всичко от себе си, упорито седяха по канапета, решени да преживеят сета на Анди Карти до последната нота, пък ако ще и в легнало положение.
Около час преди този момент на блажено изтощение клубът все още беше пълен до пръсване със скачащи до тавана, самозабравили се от щастие иначе прилично облечени маймуни, които пищяха като малки деца на въртележка при всяко басово наводнение и всеки нов бийт.
Изобилието от познати парчета, кръвожадни джаз-ове и моменти на прага на инфаркта, през които британецът ни пусна да се возим с 360 км/ч, беше абсолютно неописуемо - африканска традиционна музика, осемдесетарско диско, цяла серия ямайски ска парчета от праисторията, главозамайващо сложни бийтове и талази от фантастични клавири заливаха с лудост публиката цяла нощ. Всеобщата еуфория се засилваше от забавните анимации, също дело на Господина, които през цялото време ни призоваваха да не спираме да танцуваме и поздравяваха жителите на всички софийски квартали.
Не ще и дума: предостойна подгрявка за феста"ParkLive".
От подобно парти на следващата сутрин (около три след обед) човек се опомня с чудовищна болка във всяка става, почти религиозно чувство на благодарност и вярата, че ако всички диджеи пускаха като Mr. Scruff, на света нямаше да има нито войни, глад, замърсяване, глобално затопляне и смяна на времето.
Нито скука...
Виж снимките (и се ядосвай, че си пропуснал!)
Коментари