След топлото и елегантно „насмитане” на цялата зала "Универсиада" от мощния глас на Алис Ръсел (Alice Russell), купонът „Музика за душата” продължи” с пълна сила снощи.
Организаторите явно бяха изчислили и съчетали всеки детайл от двойната програма, преходът бе възможно най–плавен, а настроението - приповдигнато безгрижно.
“Kошмарът”, осигурен от Джордж Евелин (George Evelyn), лице на Найтмеърс Он Уокс (Nightmares On Wax), мина под акомпанимента на все така безупречна цветна анимация и цял бенд на живо, в който се отличаваше едър афро бек вокал. Но с основните прилики на сцената дотук.
Джордж изгря като весел, вихрен и неуморим „тасманийски дявол”, който не спря да миксира, пее, скача и танцува през цялото време, независимо дали беше в комбина с двамата си „брас-та–раста” едри помагачи с глас или пък оставаше само с барабаниста стоик отзад в дъното.
Лесно бе разпознаваем и по задължителния си нахлупен фин каскет, докато подвикваше ведно с колегите си: „Right Here! Right There!”. От самото начало още напипа сърдечния фънк ритъм на присъстващите и така откараха в общ пулс докъм полунощ.
В залата, окъпана в кехлибарените цветове и мирис на "Бушмилс", тълпата се състоеше изключително от хора, които просто знаеха за какво става въпрос – тачено звучене, което рядко са в състояние да чуят извън дома си или някой задушевен, но по–тесен и пуст пиано-бар.
Знаеха и как да си го вземат – гощавайки си душата в танц и извивки богато, ала без излишна припряност, надлежно узрели с възрастта, облеклото, страстта, музикалното потекло.
Коментари