Финалната вечер на най-популярния български летен фестивал - Spirit Оf Burgas (произнасян от някои и като "Спирит Ъф БъргЪс"), предложи на целокупното фенско множество магически музикален микс.
Меко казано, обобщавайки и предишните две нощи. Абстрахирайки се от главната сцена, която всички отразихме с присъствие (и огласихме с юнашки бойни викове), насочваме вниманието си към На тъмно Freestyle Stage. Даже направо тръгваме натам, буксувайки в пясъка с бира в ръка.
Посреща ни приятна обстановка, природосъобразна среда, хубави хора, па дори и музика. Музика - истинска и първична, неподправена и различна. Въздухът е напоен с алтернативна (суб)култура, извираща от сцената и заливаща обезумелия и логично доволен фен. (Ти, аз, няма значение кой, пред музиката всички сме равни). Пристигаме тъкмо по средата на забивката на Funkamental.
Нашенците - с ужасно добър и дори леко в повечко (за предварителните ми очаквания) "здрав" саунд, буквално забиха, скъсаха лентата и вдигнаха летвата пред следващите в програмата участници. Гигът на Funkamental беше идеалната прелюдия към участието на вокално-инструментална формация Q-Check (чете се кючек) + независимия бард Сърмата Хари (чете се Сър Матахари).
Та, младите музиканти излязоха на сцената със завидно самочувствие и с типичното си чувство за хумор. След официално представяне пред феновете, момчетата се отправиха към музикалните си инструменти. Запяха, па и засвириха. Радост и веселие заизвираха и зазаливаха на талази екзалтираните фенове и фенки в тълпата (навярно бяха останали и немалък брой фенки след вчерашното участие на варненския рап гуру Биг Ша (Big Sha). Момците от Q-Check в пълен синхрон с очарователната си вокалистка - Роза, ни зарадваха с абсолютния си летен хит - "Mor-Ska". Хитове, принуждаващи тълпата да крещи "Ей, чекераци, ей, чекерачки! Ей, чекераци - Джи-джи-гаааааз!", също нямаше как да бъдат пропуснати. Нито пък и личния ми фаворит - "Поп-фолк звезда" - тая ода за розовата реалност в БГ поп-фолк шоу-бизнеса, пречупена през окото на лирическия герой. Друго парче, с припев - "Ой, Сашкооо, харабия, Сашкооо..." ми напомни да си взема нова бира (почувствах го като личен поздрав и повод за заслужена самопочерпка).
След убийствено сполучливия кючек с примеси на пънк, ска и реге, сцената бе разчистена за възкачването на двама истински рап динозаври. Исполините на БГ хип-хоп културата - DRS (или другояче казано - Жоро и Митака) разцепиха атмосферата на фон на як бас и твърд дръм. "Raggaskit" 2, "Copy Paste", "Чичо Митко", "Проблем", "All The Jazz", "Woo Riddim" и прочие, и прочие ъндърграунд шлагери заляха запотената публика. След даден знак, сцената бе буквално разтресена и от бургаския хард рап мастър Gaidara (накратко - Гайдата), който влезе в "абсолютен синхрон". Заваля рап на буци и талази като град с размери на паве. "Dai mi znak", "Top Ten", "Istinata", "Fermata" и други емблематични рап химни напълниха душите и сетивата на гладните за истински хип-хоп фенове. Бургазлиите Нокаут (Nokaut) (или просто Ванките, за просветлените) удариха силно рамо на колегите си от Добрич. В резултат бе сформиран DRS+ (DRS + Nokaut) - събитие, по-грандиозно за БГ рапа и от сформирането на Волтрон. Дълго след като хедлайнърите Корн (Korn) вече се ширеха на главната сцена, нашенските хип-хоп и реге таланти продължаваха да държат вниманието на публиката. Дотам, че доста фенове изпуснаха половината участие на Джонатан Дейвис и компания...
След заслужена почивка, позволяваща на феновете да преживеят уникалното шоу на калифорнийските нео метъл идоли Korn, Freestyle На тъмно сцената бе окупирана от румънците Popa Sapka (чете се Попа Шапка). Групата, чиято звезда изгря у нас именно след участието си на сцената на Spirit Оf Burgas през 2010.
Като класически небрежарки, шушумиги и крайни купонджии, комшиите от север умело заскачаха от стил в стил, повеждайки публиката на магическо балканско музикално пътешествие. На фона на акордеон и твърди бас китари понятието "музикален стил" избледня, изгуби значение. Имаше ска, имаше пънк, имаше "джъмп", та дори и "ъраунд" имаше... Или с други думи - един неповторим балкански саунд, който навярно само ние умеем да забъркваме. Без значение дали джипси-пънк, поп-ска или балканско реге, но задължително извън всякакви стереотипи, Popa Sapka заляха тълпата с грандиозен музикален микс. Разнообразен и естетически изпипан. На феновете бе представена възможността да се насладят на нови и по-стари хитове на групата - "Privet Goodbye", "My Imagination", "Amerika Evropa", както и песента от последния им видеоклип - "Don’t Care". Popa Sapka (на снимката) изпълниха и някои парчета от новия си албум - "My Girlfriend Went To Maroco", едно от които - "Uno Momento", за първи път пред публика. Песента бе приета, меко казано, топло, аналогично с всичко, с което румънците се захващат напоследък.
Когато правиш музика, в която изливаш всичко от себе си, няма как то да не бъде оценено от феновете. По цял свят. А и още повече - когато смесваш акордеон и бас китари, да подчертая с лично пристрастие отново. Уникалността е гарантирана. А, колкото и все още да се изненадваме, явно напоследък има силно нарастващ брой фенове, ценящи уникалното в музиката. За всички тях забивката на Popa Sapka бе един неподправен дар за сетивата, музикална душевна почерпка. Неповторимо, неконвенционално, истинско и прямо. Jipsy Punk forever - или истинското лице на Балканите в западното музикално море. Харесвано и оценявано. Така и трябва да бъде. Благодарим за което, както и за вниманието...
P.S.
А, да не забравя. Важно е! След изявата на румънците, страстите бяха приятно успокоени със some good reggaе music, завъртяна на грамофоните на ZionLion's Reggae Experience. С бира и усмивки, уморени, но щастливи, феновете (сред които числя и себе си) се отдадоха на социализация (лаф мохабет) и спокойствие. Вечерта, убеден съм. приключи брилянтно за всички - кой в Морската, кой в хостела, кой - откъде е. Нямаше недоволни. Имаше само щастливи и музикално сити фенове, насъбрали влага за месеци напред. Така бе.
Ако не вярвайте, питайте Сърмата.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".
Коментари