Въпреки плашещото си име, дъб проектът Найтмеърс Он Уокс (Nightmares On Wax) унася слушателите в блажени басови вайбове - както на запис, така и на живо.
Разликата е в динамиката - всички, които се питаха как тази бавна и размазваща поредица от сложни електронни теми ще подейства на правостоящото множество в зала "Универсиада" снощи, бързо трябваше да нанесат поправки в представата си за творчеството на Джордж Евелин, известен като DJ Ease.
Той излезе на сцената придружен от барабинст, МС (макар и самият диджей да редеше рими отвреме навреме) и певица, която имаше достатъчно бял дроб да разтресе прозорците с вокала си и да пафка едновремено. Всички - без барабаниста, танцуваха до откат - както на сцената, така и в гъстата, вряща и пушеща атмосфера около нея.
Запазената марка на Найтмеърс - отвяващи баси и витиевати, бавно настъпващи абстрактни мелодийки, подплатяваха гласовете на идващи от сцената, прекарани през всякакви ефекти, изкривявания и ехота.
Бийтовете влизаха право в костите, преди още да забележим, че танцуваме. Парчетата много внимателно и подмолно достигаха до шеметни моменти, когато всички ръце сочеха тавана, а цялата зала, макар и все още пресипнала от Алис Ръсел (Alice Russell), крещеше неистово.
Размитите преходи между парчетата ни пообъркаха - като че още не беше започнал, концертът взе, че свърши изведнъж.
Всъщност, бяха минали около два часа, в които гостът така безметежно ни беше превел през басовата си джунгла, че всички се чувствахме като събудени от мно-о-о-го хубав сън.
Бисът ни изпроси още няколко минути от него, само за да ни хвърли обратно в най-обикновената квадратна София.
Съвсем неусетно Найтмеърс Он Уокс ни бяха отвели главите...
По-често подобни "кошмари", дай, Боже!
Коментари