Признавам си, че отидох да слушам DJ Krush в столичното студио "Орфей" с лека носталгия и нагласа за малко трип-хоп и търнтейбълизъм.
Обаче програмата, която японският супердиджей и продуцент бе избрал за партито на 23 май, бе далеч по-различна от това, което очаквах. Все още не мога да определя дали и колко ми хареса изпълнението на Krush. От една страна музиката беше интересна, а и - както много други хора в момента, и аз се впускам понякога по трап партита, от друга пък не носеше нищо специфично и подобаващо на японската школа, чийто ярък представител е именитият гост. В интерес на истината обаче трябва да кажа, че хората по-скоро се забавляваха. Факт: Krush предизвика най-голям интерес от всички участници в афиша на събитието и беше напълнил най-много залата, в която се изяви.
При Who Made Who нещата се обърнаха и учудващо малко хора останаха да слушат гостите от Дания. Струва ми се, подредбата на лайн-ъпа беше леко необмислена и за това се получи дупка по време на тяхното изпълнение. Освен че темпото след Krush рязко спадна в основната зала, по същото време 1000 Names пръскаха Orb Room-а по шевовете и отклониха драстично вниманието от Who Made Who. На всичко отгоре през по-спокойните мелодии на парчетата им се чуваше музиката от съседната зала, което тотално обезсмисли опитите на човек да се отпусне в обятията на тяхната музика.
Ако зависеше от мен, инди денс проектът би трябвало да е първи, последван от Mount Kimbie и DJ Krush на финала. Лично мнение, разбира се.
Mount Kimbie (на снимката) започнаха късно. Но, водени от интереса, феновете ги дочакаха. Видях много познати от други партита лица, които обикновено по това време отдавна са си тръгнали. Считам, че се британците се представиха добре, въпреки че не останах чак до края на сета им.
Селекцията на артисти в малката зала успя да ме грабне и задържи повече от мейн стейджа. При това през цялото време. Garo и Bosha не се спряха да нижат достойни тракове и да пълнят помещението с танцуващи хора. Bosha даже ме изненада с "Jagd auf den Hirsch" на Der Räuber Und Der Prinz, което не бях чувал на парти досега.
Несъмнено има много различни мнения за това издание на ReelFeel, което се разгърна в две зали, външна сцена и специална чил-аут зона. Убеден съм обаче, че който е искал, си е изкарал добре.
Разнообразието от музика беше сравнимо с 3-дневен северняшки фестивал, но всичко се случи на забързан ход в една вечер.
Коментари