Без изненади или спънки премина и третият ден на сгорещената и потънала в мараня Петровардинска крепост в Нови Сад.
Градусите през деня завъртяха главите ни, така че се запътихме с понатежали крака към Fusion Stage чак към 20.30, за да чуем инди рок група от... Русия! Еimic явно са руският еквивалент на Могуай (Mogwai), макар на първо слушане да им липсва оригиналността на шотландците. Гигът на руското трио е кратък и ни оставя със съмнението, че вече сме чували тези мелодии много преди да разберем за съществуването на руската група. И все пак нямаше парче, което да се казва "We Stole This Track From Radiohead".
Зареждаме се с бира от близките кръчми зад сцената и изчакваме следващата банда – балканския ска-пънк на новосадците от Ringispil. Сърбите не ни изненадват, но явно си имат фен база, тъй като погото се заформя бързо. Намираме се в периферията му и само сандалите на краката ни спират от влизане в ядрото от подскачащи тела. Насищаме се бързо и поемаме към главната сцена, за да чуем Santigold. Бунтарският поп на американката обаче не получава очакваната реакция от страна на публиката. Подобно на MIA, която чухме предишния ден на същата сцена, и нейното изпълнение се отличава със смес от поп, фънк и хип-хоп елементи. Звукът, разбира се, е доста по-цивилизован, но не успява да задържи вниманието ни за дълго...
Наближава полунощ и е време да се настроим за фънк шаманизма на Джамирокуай (Jamoroquai). Джей Кей се появява с характерната си индианска шапка с пера и бързо сплотява енергията на насъбралата се тълпа. Съдейки по танците му, кракът напълно е оздравял. Следват хитове, след хитове, след хитове, защото Джамирокуай никога не са имали друго освен хитове, вълнуващи разтегливи баси, гладки вокали и... шапки. Докато групата, типично за участниците на Exit, се върти основно около гигантските вентилатори на сцената в опит да се предпази от топлинен удар, сръбските фенки са се качили на раменете на гаджетата си (или пък завързват ценни контакти в опит да се качат на нечии рамене?) и размахват всякакви странни предмети, за да привлекат вниманието на Джей Кей (на снимката).
Връщаме се на Fusion сцената, където предстои сет на англичаните от Лийдс със странното име Hadouken! Разбираме, че групата ще ни забавлява и потъваме в полунапушено състояние, докато слушаме техния олдскуул рейв-пънк. Диско-Джудас Прийст маниаците радват тълпата, която се хвърля в екстаз като на типично рейв парти. Никой не разбира какъв е стилът, тъй като той се променя с всяко ново парче. Многоликата физиономия на британците явно има рецепта за добро настроение и ни радва до към 2.30, после ни оставя в най-замаяното състояние от началото на феста.
След това на сцената се появяват македонците от Мизар. Ню-уейвът е преобразен в оркестърен хор, който изпълнява парчетата бавно и епично. Въпреки това публиката е неудържима и - явно подгрята от вълните на предишния концерт, продължава да скача до пълно изтощение. Македонците излизат на бис и изсвирват известното си парче "Почестна стрелба", което прозвуча и изявата им преди това.
По същото време на Денс арената са Груув Армада (Groove Armada), но фенското стълпотворение там е толкова голямо, че практически не е възможно дори да си намерим място, от което да ги чуваме.
Сигурни сме, че са поне толкова яки, колкото миналото лято на Park Live.
Снимки на Яна Пункина - в секцията "Галерии".
Коментари