За първи път сядам да си изпиша вечерта, след като съм се прибрала (обикновено я оставям да престои, да се опече, пък тогава – черно на бяло)
(Назло за интернавта: това се случва точно в нощта, когато редакторът е решил - за ПЪРВИ ПЪТ през 2013, да си даде ЕДИН почивен ден - б.р.).
Обаче ми е толкова не-до-сън и изтощено-заредено, щастливо, с болки в краката и желание да изпия литър вода наведнъж... че реших да драсна няколко реда, ентусиазирана. С нежелание изтривам очната линия, червилото, махам десетките фиби от бетонираната с лак коса и така слагам своята точка на суинг Събитието (главната буква е задължителна) за сезона.
След всяко издание на Smuggles Swing Club си казвам, че няма как да бъде по-хубаво. Но, ето, "няма невъзможни неща". Клишето влиза в пълна сила. The Smugglers Collective (Димитър Драгнев и Павел Атанасов – помнете имената!) отново ни хвърлиха в магията на суинга. И подът на Микстейп 5 пак бе застрашен от протъркване. Наред с любими песни от селекцията на родното дуо, рокли и поли се въртяха шеметно под звуците на Ray Collins’ Hot Club. "Hot’ си, бе, и то съвсем, но не визирам летните майски температури.
Три важни вметки:
- усмивка понякога лесно се предизвиква, но когато са толкова много на едно място, значи е по-скоро тенденция, отколкото съвпадение;
- не е банално да кажеш, че си имал страхотна вечер, всъщност е много специално усещане;
- винаги, винаги, винаги посещавай Smugglers Swing Club.
Няма как да не спомена и чудесниците от преобразителния будоар, които всъщност допринасят доста на общата атмосфера. Настроението може да идва отвътре навън, но и обратното е съвсем възможно. Връщам лентата към момчетата от групата. Въпреки моето предположение, че суинг танцьорите са безсмъртни хора, хванах няколко да си почиват (задъхано) за мъничко. Дори самите изпълнители, след лайв участието си, останаха долу при всички и танцуваха до считаните за вече сутрешни часове.
Имат две заглавия на парчета (чухме ги, разбира се), които много точно описват "ситуацията" – "All Night Long" танци и накрая "Knock Out Boogie". Гостите направиха препратка към първия си албум, после с бърза крачка към "Barefoot" и малко по-спокойни движения на определената като тъжна "There Goes My Pride". Естествено, имаше бис. Щеше да е абсолютно недопустимо да няма. Сериозно. "Bye, Bye, Paris", но без друго "довиждане", защото продължаваме! Чакам с нетърпение да разбера какви изненади са ни подготволи занапред уважаемите Смъглъри.
Слънцето изгря преди почти час, време е да затворя очи.
С музика в главата.
Коментари