Входовете на столичната зала "Универсиада" бяха осветявани от силни прожектори снощи.
Предстоеше истинско Събитие.
През 2003 Молоко (Moloko) бяха в София, пет години по– късно се завърна само вокалистката.
Рошийн Мърфи (Roisin Murphy) (Да, така се изписва и произнася, защо не я попитахте на пресконференицята, колеги! - бел.ред.) се появи в десет часа с двете си беквокалистки. Изглеждаше дори по–млада, отколкото в клиповете си.
Откри с "Overpowered" - чийто магически текст и до днес си остава приятно необясним. Какво, по дяволите, е имала предвид с това "When i think that I'm over you I'm overpowered..."?!
Публиката добре знаеше и песента, и текста, и припяваше. Последва "You Know Me Better“, голям хит от последния й албум – „Overepowered“ (2007).
Изведнъж сцената театрално се преподреди и станахме свидетели на мини ънплъгд концерт, в който звучаха парчета от първия й соло албум "Ruby Blue" (2005). След този интимен момент, дойде време за сценичната „лудост“ на Мърфи.
От време на време неудържимата ѝ руса аура напомняше на 70-е и Дебора Хари от Блонди, в друг момент човек можеше да се закълне, че чува Грейс Джоунс, а когато вокалите й бяха по – сурови, сякаш бе другата ирландка - Шънейд О'Конър. Когато беше с еленови рога на главата си, приемаше ролята на жената – клоун, като напомняше за Ани Ленъкс, която навремето си слагаше ушите на Мики Маус.
Всички тези големи изпълнителки присъстваха на концерта, макар и фино превъплътени в момичешкото лице на Рошийн.
Имаше моменти, в които беше тоталната електро-кралица, пееща на два микрофона, на фона на нетърпим блиц. Съществуваха и моменти на изперкал женствен пънк.
Вокалистката създаваше се впечатление за сън, за фючър кабаре, в което публиката е попаднала случайно, по вина на някакво объркване на времето.
Това имаше невероятно въздействие върху феновете, държеше ги близо, събличаше се и се обличаше пред тях, викаше им в лицето, а след това им благодареше почти срамежливо.
Целят концерт приличаше на модерен театър, на футуристично представление, в което мултимедията стоеше далеч на заден план. Всеки костюм, който тя обличаше, сякаш бе взет от бъдещето – цели два часа тя излизаше от един и влизаше в друг, кой от кой по чудни. Често сцената придобиваше някъква анимационна причудливост, а самата тя бе нещо като Алиса в Страната на чудесата, нещо като какавида, която се разпукваше в хиляди приказни пеперуди.
Такъв концерт трудно се предава с думи.
Рошийн Мърфи не само пя на сцената – в буквален и преносен смисъл, тя показа много свои лица. Не знам дали София е била свидетел на подобно шоу до този момент.
Концертът свърши в полунощ.
Играта ни беше разказана.
Поклон.
Прекрасните снимки на Елена Ненкова от пресконференцията и концерта на Рошийн Мърфи ще откриете в нашата "Галерия".
Коментари