Денди & Уго + Балтазар & ДжакРок = минимъл c право хоро

Столичният клуб "Ескейп" нанесе уникален двоен тек хаус удар на младите си посетители снощи.

Зад пулта застанаха две двойки - родните корифеи Балтазар и ДжакРок ("Ренесанс"), последвани от италианците Денди и Уго (Dаndi & Ugo).

Нашите момчета подгряха подобаващо - само в рамките на едночасовата си изява успяха да превърнат дансинга под себе си от празен в пълен. Особено силно впечатление направи моментът, когато двамата представиха своята хай - тек преработка на правото Дунавско хоро и вързаха левентите за девойките (Може би беше обратното, все пак).

Това бе и поредният им римейк на избрана от едно време "приказка за лека нощ, деца!", нещо, което се превърна в обичайна практика за тандема напоследък.

Знаейки си вече и кътните зъби, родните диджеи някак естествено и взаимно надушваха един другиго на кой колко време и похвати му трябват преди другият да поеме кормилото.

По сходен начин след тях се изчакваха в сета си и Денди и Уго. Дуото, представящо лейбъла "Italo Business" (всъщност и четиримата през цялото време носеха това лого на гърдите си), също така избра варианта с  редуването. За разлика от предишната си визита в България преди три месеца в Панаирния град в Пловдив, когато смесваха едновременно.

Попитах Денди, докaто чакаше да дойде техния ред, какво смята да предложи този път като стил, а той посочи многозначно чупещия се в минималистичните си ритми на пулта Балатазар.

Помислих: "колко лесно изглежда за един артист просто да поеме започнатата от предния щафета, предвид единствено харесваното в даден момент и място звучене. Веднага последва втора питанка: "А винаги ли се съобразявате с това, което харесва аудиторията пред вас?". И мигновен отговор - твърдо не!

И сякаш да докаже думите си и на дело, последвалата изява на италианците  довърши започнатото: тек - хаус изкачване и едновременно голяма разлика като начин на смесване дори между самите тях. Брадатият Уго раздаваше внезапни и умели избухвания в съчетание с бърза и неусетна смяна на тракове, а сънародникът му оставяше парчетата от начало до край и с по-плавни преходи помежду им.

През цялото време двамата италианци изглеждаха, чувстваха се и пускаха музика в отлично настроение.

То се бе вселило и у жадните млади столични клъбъри, които погълнаха и попиха всяка капка от звуците.