Пол ван Дайк (Paul Van Dyk) was here...
Седя и пия кафе в едно заведение в краен столичен квартал. Неделята съвпада с Великден.
След сета на Пол снощи всичките ми приятели, с които съм бил на партито, се изпоприбраха да спят. Но на мен никак не ми се спи. И ей ме, на - отпивам кисело кафе, в чудно как работещото по това време барче.
Преди време, когато стана ясно, че Пол ван Дайк ще идва у нас, си “заплюх” изявата като едно от онези събития през годината, които няма как да се пропуснат.
Четирите месеца измаршаруваха набързо и Пол кацна със собствения си самолет в София. Точно в навечерието на религиозните приготовления за Великден.
Колкото и предателски към вярата да звучи, вълнувах се повече от това, че ще го видя на българска територия, отколкото от предстоящия празник. Защото Великден е всяка година, а Пол минава като комета - веднъж на няколко години, я мине, я - не. Бях се приготвил за духовно, но и денс възкресение, за един модерен Великден с аса на транса.
Не може да се отрече, че медиите му обърнаха особено внимание. Рекламата за неговия сет бе една от най–мащабните в България, правени за такъв тип изпълнител.
Влязох в Зимния дворец с неприкрито вълнение от това какво ще видя вътре, тъй като бе обещана невероятна обстановка. Стивън беше на пулта. Според всички информации преди събитието германският класик сам е избрал своя български съпорт. Тук е мястото да се каже, че Стивън се представи на висота. Човекът знае какво прави - неслучайно е на електронната сцена вече толкова време. Малко преди да даде път на хедлайнъра, той пусна ”Beautiful Вurnout” на Ъндъруърлд (Underworld): по великденски мистично.
Но защо ли гостът не се появи с гръм и трясък, подобаващи за артист от неговия ранг, както например Тиесто и на двете си изяви в София? Пол го даде повече от скромно. Излезе, облечен с черна тениска, и леко помаха към публиката.
А тя крещеше, разбира се. Вееше се българското знаме. Верните фенове знаеха какво събитие е появата на Пол ван Дайк у нас. И там беше работата... Като че ли само те - посветените, бяха наясно. Помещението - старателно украсено с бутафорни дворцови полилеи, би могло да побере поне още толкова хора, колкото имаше там оная вечер.
Причините за не така високата посещаемост вероятно са различните разбирания за празнично изкарване, във факта, че много от феновете на електронната музика бяха предпочели да не са в София. А кой знае - вероятно и не толкова голямата популярност на диджея в България също си каза думата.
Очаквах Пол да започне с галактическия си хит “For Аn Аngel” и той така и направи. По-нататък, към средата, а после и в края парчето прозвуча отново и отново. Всеки път беше посрещано еуфорично, защото някакси караше публиката да усети, че е празник.
Честно: бях се настроил за далеч по-мелодичен гиг. Но Ван Дайк започна да “троши" глави почти веднага, в пълна противоположност на многобройните негови сетове, компилации и саундтраци, които съм слушал и гледал. Имах усещането, че и басът в залата беше сдал багажа и правеше транса по-хард, по-груб. Дори на моменти: леко терористичен.
А, според мен, идеята на такъв тип електроника е да е по-лека, по–фина и на живо. От този позитивен саунд, мисля си, имат нужда българските фенове. Въпреки че не го получиха - дали заради самия Пол, дали пък заради озвучаването, те простиха. На всичко и всички.
Лайт-шоуто също бе спорно. В определени моменти залата грейваше в различни цветове и фигури, създаващи впечатление за нереалност и приказност. И тъкмо си мислиш, че приказката ще се случи тук и сега, изведнъж осветлението изгасваше и сякаш се пренасяхме в някакво едва ли не нелегално парти, имащо проблем с енергийния ресурс.
Пол ван Дайк не заслужаваше и само единия мултимедиен екран, разположен над главата му. Липсваха поне още два–три...
Транс купоните по света минават под мотото “Нека бъде светлина!”, пък и особено на великденско парти това не трябваше да се пренебрегва.
За лекото разминаване между рекламата, между обещаното и реалността, няма виновни разбира се. Още по-малко пък диджеят, доказан като световна звезда! А вероятно София е малка и без особен опит в този тип забавления...
Та така! Седя си аз в кафето. Рано сутринта навръх Великден и отпивам киселото на отделни глътки!
А Пол ван Дайк беше в Зимния дворец преди няколко часа. Посети ни един ангел по Великден, за да ни премери колко и докъде можем да правим партита, не по-малко - да се веселим, а пък после и да разкажем за тях!
Щях да съжалявам, ако не бях отишъл. И да си фантазирам какво ли съм пропуснал.
Привършвам с кафето и тръгвам към къщи за заслужена почивка по Великден!
Въпреки всичко, ще запомня изминалата нощ на Пол ван Дайк. Защото - в прекия и преносния смисъл, ... God Is A DJ! Снимки от партито с Paul van Dyk!
Коментари