Карл Кокс (Carl Cox) сложи край на десетото издание на "Еxit" 2009 в 8 часа и няколко минути тази сутрин.
За неповторимия американец Dance Аrena-а започна да се пълни още към 5.30. Със заставането му зад пулта обаче по сцената - необяснимо защо, започнаха да маршируват редици от полицаи, които се струпваха на определени места.
Поради чувството, че се готви нещо като акция, ентусиазмът беше охладен и "бомбата Кокс" не получи онова посрещане, което заслужаваше. Присъствието на толкова много униформи в последните часове на събитието остана необяснимо.
Както Кокс, така и диджеите преди него – Дарън Емерсън (Darren Emerson) и Сандер Клайненберг (Sander Kleinenberg) почетоха покойния Майкъл Джексън (Michael Jackson), като по време на сетовете им неговият образ се появяваше на екрана с мултимедията и звучеше страхотното диско “Rock With You”. Целият фестивал тази година се превърна в трибют към великия изпълнител: из крепоста се бяха появили тениски с лика му и с надписа – „King Is Not Dead”.
В 2.30 ч. на Dance Аrena-а се изявиха тримата от Japanese Popstars. Въпреки голямото си старание, сетът им беше по скоро изпитание. Преди тях в последния ден на пускаха още Paul Woolford и Yosef, както и Марко Настич (Marko Nastic) и Валентино Канзяни (Valentino Kanzyani).
Около 2 ч. след полунощ Суба стейдж се напълни заради Амон Тобин (Amon Tobin) и ориенталските му дръм ритми. Два часа по–рано крепостта имаше само един център – Главната сцена и гръмотивиците на Продиджи (The Prodigy). Също както при появата им тук преди две години, така и сега, крепостта беше разцепена от познатите хитове, но и от парчета, представящи новия им проект - "Invaders Must Die" (2009). Макар всеки техен албум да прилича на старите им и реално да не казва нищо ново, групата е екплозивна на сцената и по еуфоричност и публика, надминаха Моби (Moby) от завчера.
Меднес (Madness) се изявиха на Главната сцена преди тях, като ми напомниха за онези години, когато "MTV" беше пусната в България и сутрините, докато закъснявах за училище, зяпах техните клипове – „It Must Be Llove” и „Our House In The Middle Of The Street”.
Малко преди да започне последният фестивален ден, улиците на Нови сад, както и мостът над Дунава, за последен път тази година се изпълниха с хора от цял свят. Стори ми се, че бяха най–много от всички останали дни.
"Еxit" тази година, както и всяка минала, си беше една магия. Емоционално пътешествие из всевъзможната музика, което си заслужава да се преживее.
Когато това пътешествие свършва, винаги има малко тъга… Винаги накрая на този фестивал се чудя кога в България ще можем да организираме такъв грандиозен проект…
Мисля, че духът, идващ от плажа на Бургас, е едно добро начало…
Това беше "Exit" 2009.
Но, както казват сърбите, "Vidimu se na "Exitu" 2010".
Коментари