София беше осветена не от уличните лампи, а от пулсиращото неземно сияние на Orbital (Орбитъл) в топлата нощ на 21 август.
Повече от двадесет години след предишната си изява в България, Paul и Phil Hartnoll стъпиха на сцената във "Видас Арт Арена" като пътешественици във времето, носейки със себе си три десетилетия електронна история, но звучащи по-остро, по-свежо и по-настойчиво от всякога. Те представиха обновено шоу с едновременно модерен акцент и носталгичен отзвук. Вечерта изглеждаше готова да достави уникално интимно, но и електризиращо преживяване. Това невероятно звуково събитие се състоя по покана и благодарение на добре познатите промоутъри от Fest Team.
Вратите отвориха в 18.00 часа с местни изпълнители за загрявка на публиката. А в 18.30ч. долетяха първите бийтове за - на LVA - артистичен псевдоним на Преслава Кръстева - независима българска изпълнителка и продуцент на електронна музика, базирана в Лондон. Въпреки нейния категоричен музикален почерк, съчетаващ дарк поп, електроника, авангарден поп, с комплексен звуков дизайн и силно дълбоки вокали, тя не успя да се наслади на твърде много публика - предполагаемо заради твърде ранния час. Многослойните вокали, космически бласт бийтовете и глич ефектите в съчетание с концептуалната видеография на огромния екран зад нея създадоха атмосфера както на тайнствена и тъмна красота, така и на интроспективен нео соул кежуъл ноу сенс. Силно впечатление в изпълнението на LVA направиха и българските народни мотиви, заедно с отличителните лозунги в края на сета - "Pornification Оf Culture" и "Porn Kills Love".
Последваха диджеите от T.R.A.C. и High Roll в 19:.0 ч. (дръм-ен-бейс и джънгъл акт на Димо Пангелов - Mocks и Мартин Попов - Konspirator). Бързите ритми и тежките бас линии ефектно допринесоха за звуковата мощ, загряващи назряващата денс атмосфера. А благодарение на рапиращите вокални линии на T.R.A.C, аудиторията им постепенно беше въвлечена във физически и емоционално в индивидуални танци. Бързото, динамично и пулсиращо представяне на High Roll отлично подготви публиката за емоционалния кулминационен хедлайнърски сет.
Въздухът вибрираше и орбитираше в очакване... Море от фенове бяха затаили дъх, докато не падна първия такт. После арената избухна в колективен сърдечен такт, обединявайки познати и непознати във вълна от ритъм, светлина и чиста емоция. Дуото с емблематичните светещи очила откри своя 1-часов и 45-минутен сет точно в 21.00 ч и моментално плени феновете с мощната и безпогрешна енергия на "Choice" - трептяща перкусионна тренировка, която предизвика одобрителни усмивки от очевидно обожаващата ги публика. Това, което се разгърна, не беше просто концерт, а трансцендентално пътешествие - рядка нощ, в която музиката разтваряше границите на времето, паметта и мястото. Това напомни на София защо Orbital остават истинските архитекти на трайния дух на рейв музиката.
Tази електронна вечер бе изцяло посветена на втория албум на братята. Умишлено без заглавие, той стана известен като "Brown", чието преиздание излезе с четири диска май 2025 година. Затова не беше изненадващо, че по-голямата част от сетлиста беше изтеглена от този мащабен ре-едишън, включващ всякакви стилови вкусотии.
След зашеметяващото начало, концертът продължи с почти неусетно вливане към "Dirty Rat". Парче, което напълно показа уникалната способност на братята Hartnoll да попиват случващото се в музиката и света и да го превръщат в свое. Изпълнението отправи абсолютно и ясно политическо послание, което се промъкна и през изключително професионално-филмираната видеогафия на огромната стена, опсиваща целия сценичен мащаб. Въпреки изминалите десетилетия, би се пропуснала същината, ако Orbital се идентифицираха като носталгия. Настоящият им сет, разбира се, включваше всички класически парчета, които пренесоха всеки присъстващ назад във времето, но с щипка модерно миксиране и стабилни дози надграждане и освежаване на траковете. Едно от предимствата на възможността да вдъхнеш нов живот на материал отпреди три десетилетия, е да се възползваш от всички технологични постижения, които тогава не са съществували и не са допринесли дори наполовина за преживяването.
Рязкото влизане на моя личен фаворит "Where It Is Going?" вдъхнови разнообразната публика, варираща от малки деца до по-големи фенове, да танцува ентусиазирано през цялото време. И подчерта трайната актуалност на Orbital. За щастие, арената беше пълна, като най-значителната част от демографската група бяха над 40-годишни, но имаше и доста по-възрастни. Окуражаващ е фактът, че сред присъстващите бяха и немалко под 40 години. Оказва се, че британците са все така актуални.
Несекващите визуални ефекти добавиха допълнителна острота към музиката. Бийтовете стана по-твърди и категорични с ултраразширената версия на "Satan", преливаща в по-новата дръм-ен-бейс версия "Beelze Dub". Визуалната кулуминация достигна своя връх именно в това парче, по време на което екранът зад пулта показа клипове с червени филтри на политически фигури, севернокорейски войници и кадри от бомбардировки, а пикът беше, когато хиляди екрани, изобразяващи мрачността на настоящия политически климат, формираха гигантска стена, постепенно смаляваща се в пулса на песента. Най-накрая описаха и формираха "SATAN". И в този момент сякаш тази дума се превърна в жив, излъчващ организъм.
Ескалацията на пърформънса се изразяваше в светлинното и звуково изобилие на стимулация, което на моменти те оставяше без дъх. Качеството на визуалните ефекти, както и букетът от разноцветни мигащи светлини с различен дизайн за всяка една от песните постави публиката в своеобразно и лично транс изживяване. В тази цялостна плеяда се преплетоха както по-новата и някак носталгична "Oxygène", така и класиката "Lush", която тласна попиващатата тази сюблимност публика до лудост.
Емоционалният предел премина в състояние на изкусителна електронна детонация. Двама мъже в далечината, облечени в електрически фарове, свириха "Impact (The Earth Is Burning)" пред напълно очарована тълпа. А последвалата и прекрасно ремастерирана "Remind" влезе адски устремно и агресивно, като накара всички да си припомним младостта и началото 90-те. В един миг денсът вече не беше "кичозната" музика от класациите или страшната "наркотична музика", за крещяха не едно или две заглавия. Това беше невероятен, творчески свободен жанр, който не изисква вещества, разбъркващи съзнанието, за да промени погледа ти към света.
Въпреки тези моменти на съзерцание, настроението остана неизменно енергично. Атестат, че изпълненията на Orbital винаги са се характеризирали със заразителен ентусиазъм и ясно удоволствие от майсторството им. Публиката участваше активно, пеейки заедно с тях "Halcyon", миксирана с "Heaven Is A Place On Earth" на Belinda Carlisle, и техния ремикс "Spicy" на "Wanna Вe" на Spice Girls. Това беше заслужена ментална почивка след дълбокоангажираната до този момент публика.
Phil и Paul Hartnoll - най-добрите доставчици на машинна музика и добри времена в тази електронна вяра, бяха събрали вярващите за една много специална вечер. Нейният епилог беше изразителната и някак успокояваща "Belfast" - тонове, реещи се в носталгия и дигитално изящество. След като братята благодариха на публиката, вечерта завърши без сложни театрални представления. Еуфоричната "Chime" беше отреденa за бис. Събитието протече като оживено тържество, затвърждавайки статута на Orbital на пионери в своя жанр и продължаващата им способност да предлагат изключителни спектакли пред публика след три десетилетия и половина от началото на своята кариера.
Шоуто на Orbital в София мина под електризиращото артистично майсторство на тандема. Станахме свидетели на рядка смесица от обмислен минимализъм и звукова интензивност. От интроспективното начало до вълнуващия бис, дуото поддържаше стегнат, емоционален и наситен съспенс. Яхнали стиловата вълна, преминахме през ейсид хаус, рейв, ембиънт, брейк бийт, техно и джънгъл. За шоу с опростена продукция, въздействието беше всичко друго, но не и минимално – доказателство за трайната сила, с която грандовете зад пулта трогват публиката чрез чиста музикалност и чар.
Независимо дали сте отдаден фен или любопитен новодошъл, това шоу предложи наистина незабравимо електронно пътешествие.
Снимки на Станимир Станчев - ТУК
Коментари