"Една от най-актуалните тежки групи на съвременната сцена" май си стана дълъг синоним на австралийската банда Parkway Drive.
Шайката млади сърфисти идва за втори път у нас и то точно когато е гореща, гореща.
Музикантите ще имат концерт в София на 5 юни. Три дни по-рано вече е ясно, че който взел билет, взел. Всички пропуски са изчерпани и истерията, каквато вече сме я cъпреживяли в същия клуб предишния път, ще е голяма.
Какво ще рече sold out за Mixtape 5? Колко, всъщност, е капацитетът на клуба? Отговори ще чуете всякакви, но, ако цитираме организаторите от Hard Core Spirit, на тотално разпродадения концерт на Parkway Drive е имало около 850 човека.
Обявеният график отива по дяволите. На момента си нямаме и представа защо, но по-късно причините са добре разяснени със специален пост по темата в сайта на организаторите, и са съвсем уважителни. След като пукат гума в Украйна, гостите и тяхното крю се засилват с автобус към Будапеща, после хващат полет за Виена. От там пък летят за София и в крайна сметка, това, което чакаха около 850, души се случи. Ураганът връхлетя! А австралийците за пореден път защитиха репутацията си на "група, която никога не отменя свой концерт". Двата часа закъснение на събитието са нищо пред угрозата то да бъде отменено, която реално е съществувала ден преди шоуто.
Още с излизането на македонските братя Smut атмосферата става много топла, никой вече не го свърта на едно място, а настроението е, меко казано, приповдигнато. Много ги обичам тези момчета. Истински са, яки са на живо и се раздават. Последният им албум от април 2012 - "Memoarite Na Skrsheniot Chovek", е много силен и само можем да се радваме, че им се удава трета възможност да ни свирят песни от него, тук, в София. Музиката е далеч от нещо, което лесно ще понесе етикета "просто хардкор". Мрачни, тежки мелодии, разчупени барабани и вокали, както си ще Gole. Освен безспорния хит и ултраяк трак "Srce Na Bina", към който има и добър видеоклип, македонците забиват и "Muzejot Na Skrsheni Srca" и още две песни от същия диск, както и по-старата класика "Татко ми често збореше". А бащата на Gole е умен човек, от мен да го знаете. Колко хубав сингалонг се получава на "Ova E Za Vas", за приятелите и семейството - за всичко, което имаме. Направо не искаме да ги пускаме да слизат от сцената.
Не само че има бурно вълнение в тълпата, но и много мераклии да яхнат гребена на вълните, в които се люшка целия клуб от началото, и, както ще се окаже, до самия край.
Melekh мачкат по различен, но пак успешен начин. Кой не знае Боро с изтрещелите вокали, за които да се пробват на първа линия сега са се наредили само мацки, а върху им прелитат всякакви обекти. Борбата и на фотографите е епична. Сетът е микс от стари и по-нови парчета, но групата вече си има дайхард фенове, които пеят всичко, зяпнали право в изтрещелия поглед на вокалиста. Мила картинка! 30-те минутки на групата свършват и преселението навън за въздух и обилен цигарен дим е последен шанс за дишане преди Parkway Drive да ни хванат за гушите.
Сърфиране върху публиката, стейдж дайв, помитащ всичко живо съркъл пит и ползващи сцената като барут фенове - ето това е се върти в непрекъснат цикъл още с появата на ухилените австралийци. Всичко живо пощръклява. Гората от ръце е красива гледка и настроението е заразно. И всичко това - през цялото време. Щура работа! Надуваеми играчки, спасителни пояси и дюшеци летят във всички посоки и от време на време някой, който ги е яхнал, гребе из гората от ръце.
Parkway Drive цепят ли цепят, а вокалистът Winston McCall саркастично обяснява как тази песен била тежка, но следващата ще е по-лека и после пак същото, а в метализирания им кор няма нищо леко. Включването на публиката в лесните "Оооо-оооо-оооо-оооо" припеви може и да заблуди някой, че тук има място за "лирични отклонения", ама надали. Както се и предполага, забиват песни предимно от актуалния албум "Atlas", но без да забравят и хитовете, вече класически за сет листа им - "Home Is For The Heartless" (която в студийния запис "Deep Blue" (2010) включва Brett Gurewitz от Bad Religion), "Sleepwalker" пак от 2010, и "Carrion" от втория им проект "Horizons" (2007).
Със сигурност не само цицината на главата ще ми напомня за този напомпан с адреналин концерт.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари