Тук рядко се случват подобни концерти.
Не защото добрият стар рок-ен-рол не заема прилично, даже доминиращо място в концертния живот, а защото традиционният дуум и стоунър все още са terra incognita за промоутърите, съответно дори най-големите банди в жанра (изключая Блек Сабат) не са стъпвали в България. Съответно, всичко е в ръцете на феновете. А те, оказва се, се справят наистина добре – неделният концерт на гърците Brotherhood Оf Sleep (Брадърхуд Ъф Слийп) и нашите Center (Сентър) всъщност бе поредният лайв ход на стартиралия като стоунър рок фензин Rawk’n’Roll.
Подборът на бандите съвсем не бе случаен – и двете формации са млади; на практика – едва прохождащи, но с много ясна идея за това как и накъде трябва да се развива саундът им; и двете групи са изцяло инструментални.
Нестандартната за подобни събития открита сцена на "Арт Спейс" в градинакта пред НДК също се оказа добро попадение – малкото пространство напълно подхождаше на доста приятелското стоунър рок събиране, а надвисналият отстрани, полуразрушен паметник 1300 години България допринасяше за различното усещане на вечерта.
Познаваме Center добре – както от организираните от Rawk’n’Roll събития, така и от множество други концерти (не забравяйте – момчетата бяха големите победители в миналогодишната рок надпревара Jack Daniel’s Battle Оf The Bands). И точно защото сме ги гледали толкова пъти, отбелязваме ясното израстване на бандата, увереността и техническата перфектност при представянето на техните удрящи здраво алтърнатив/стоунър композиции. Озвучаването също е на ниво, което е от особено значение за тази музика – съответно чуваме отчетливо всеки китарен ефект, соло и десетките, идващи един след друг като морски вълни рифове, рифове, рифове.
Brotherhood Оf Sleep (на снимката) настояват да свирят на тъмно, съответно единственото осветление на сцената идва от горящите пред тях свещи. Това напълно се вписва в концепцията им, ясно демонстрирана и от заглавието на последния им албум – "Dark As Light". Гърците забиват инструментален, на места смазващо тежък, а на други – силно сайкъделик дуум метъл, в който ясно чуваме неминуемото седемдесетарско звучене и влияния от бащиците Блек Сабат, но и доста ясни Пинк Флойд (Pink Floyd) моменти.
Както повеляват правилата на стила, композициите им са предълги и чуваме едва 5-6 от тях, преди времето да напредне неприлично и органите на реда да се появят с последно предупреждение инферналният шум да спре.
Коментари