Представи си вибрациите на една публика, в която всички са или приятели, или потенциални такива.
Как се скупчват на клики в Jet Rock - един от свежите и пропити с истински рок дух клубове в София. И после се сливат в единен рошав, накичен с мартенички звяр, щастлив и запотен като бирите в ръцете ни. Всеки заслужава поне веднъж да иде на такова събитие. И гарантираме, че ще излезе различен.
"Здравейте, вие сте на Сентива!"
Казано в смисъла, в който някои хора казват "на пет бири" и "на системи съм". Във филма на Sativa и Center има място за всички варианти.
Който смята, че инструменталната музика е само като за фон, да излезе вън от себе си моментално. Група Sativa предлага психиделично аудиовизуално изживяване, равностойно на това да се хвърлиш с Алиса в заешката дупка, да се загубиш в гората и да биеш Гъсеницата на табла. А после да излязат музикантите от Center и да искаш да строшиш огледалния свят с глава.
Не ни се занимава да следим поименно кое парче е представено. На всеки лайв ги усещаме различно. Но можеш да надзърнеш в сетлиста на Sativa, наплякан на хвърчащо листче, или пък в този на Center, в който има къмто 15 композиции. Всякакви - и то без да броим джемсешъна. Отиваш на живо събитие, за да можеш да покуфееш на нещо, което се случва, ражда, разгръща и те разцепва в момента. Мятай се.
Впрочем, да казваме Center, Sativa, Centiva и прочее пак не е изчерпателно. Колко точно сродени са двете банди може да е най-очевидно когато Недко и Николай се изпедепцват като две капки вода с идентични тениски на Queens Оf Тhe Stone Age, но е видимо през цялото време. Концентрацията на лица, които активно създават, слушат и дишат музика в България, днес е 100%. Гледаш Дидо, който умира от кеф пред сцената, а минути по късно е на нея и свири със същия настървен екстаз, с който е слушал преди малко. Музикантите циркулират като кръвни клетки и… да, това е то. Жива музика.
А най-живо, естествено, е към края. Най-отпред дори подът е подъл. И хлъзгав. От тавана светва, от колоните изригва. "Sun Delivery". Следва и едно от новите парче. Чисто стоунър рок камионче по нанадолнище. Фенове на Truckfighters? Фенове на Fu Manchu? Ей там, отпред, в качамака. После край.
Да бе! Кога концерт на Center и/или Sativa е свършвал току така? Момчетата остават на сцената и хващат основния риф от още кънтящото по гънките и завоите на Jet Rock парче. Разчупват го. Тони и Дидо се впускат по асоциациите на собствените си музи. Симо прехвърля палките на Хорхе. Радо взима баса от Николай.
Обърка ли се? Пак са по 2/4 от група на сцената, но тестето е с разместени карти. Малко ни се завива свят. Люшват в няколко основни акорда, които изплуват през няколко минути. Хорхе тиква палките в ръцете на Максим Стоименов от Mental Architects и Brond. Грешка! Рязко издухва статичността на ритъма в звуково подобие на два тона картофи, търкалящи се по алуминиева стълба. Мощно юрка останалите. През това време Радо е дал баса на Хорхе и на сцената с дебелата китара изглежда като вечномлад пънкар. Кеф! Недко поема китарата от Тони. След десетина минути епилептични ритми Макс предава барабаните под командата на Симо. Аха да се поуспокоят нещата и отново ни издухват бръмбарите през ушите. А за финал Дидо сяда да потропа за няколко заключителни минути с Тони, Радо и Хорхе.
После остава пищенето в ушите, бързо съхнещата тениска и още по-бързо мокрения бирено гръклян. И няколко паднали плочки в кенефа с леко напукана мазилка.
Абе, рок-ен-рол!
Снимки на Серж Сетиян в секцията "Галерия".
Коментари