Докато любезните домакини от радио "Тангра Мега Рок" дни наред ни подпитваха искаме ли да пием уиски с Контрол, ние вече репетирахме с бири и почиствахме удобните си обувки, за да ги разтъпчем в столичната зала "Универсиада" снощи.
Вечер, която с нищо не подсказваше на средностатистичния столичанин, че ще предложи повече от новините в 20 часа.
Докато заложническият екшън в Сливен обаче получаваше своето развитие, в столицата около няколкохиляди човека доброволно се предадоха в плен на празничния дух.
Поводът, който няма да се изморим да повтаряме- 5 години "Тангра Мега Рок", е събрал две веселяшки български банди и един неуморен откачалник с многочислен оркестър – Mark Foggo’s Skasters.
Вратите за танци-манци партито са отворени в 19 часа, но хората пред залата я карат лека-полека и така след час лафчето с приятели отвън се обръща на хорово пригласяне на припеви, дружно скандиране и много наздравици.
Голяма част от тълпата се държи като хлапета, току-що навършили 21 в Америка. Дават всичко от себе си да помогнат на спонсорите – спиртни напитки, да не връщат нищо от баровете си на концерта обратно по базите си.
От самото начало всички са като отвързани, сякаш няма утре и няма време за губене – време е за купон!
Първи ни го казват нашите стари приятели от Дъ Помориънс (The Pomorians) - имигрантите от Поморие до Холандия (през Чехия), които напоследък взеха, че се заседяха в България. А местните промоутъри им уплътниха времето, та да не си мислят, че са във ваканция. Но как другояче да се чувстваш, като се полюшваш, докато припяваш заразния реге рефрен на "Happy Song" или разкършваш телеса на вселенския хит "Обичам". Там някъде е "Drawning" и специално за Мената - една стара Артерия - "Control", още две парчета и... ще трябва да ни кажат: "чао". На оградата пред сцената са се залепили всякакви индивиди – мъжки, женски, рошави, гримирани, модерни и олдскуул… Хиляди чифта очи примигват щастливо.
Тогава ти става ясно, че, ако реши да събере всички ученички от Френската гимназия и студентки в УНСС-о, които го гледаха прехласнато през краткия 30- минутен сет, Янко Бреков (или Бръснаря от Артерия), ще напълни поне десет блока от общежитията в Студентски град. Вероятно би го направил, но някой друг път. Тази вечер е сериозен и загрижен за пътуването веднага след концерта обратно до "Черно море, много е добре". Съвсем скоро обаче "моряците" отново ще са ни на гости. Те са на афиша на още два големи концерта в София следващия месец и добре, че не планирам сватба през април, защото вероятно щях и аз да ги поканя...
Публиката прегръща "музикалната китка" на Янко, Кемала и Ламята. Получава им се. Подобен проект може да бъде усетен по-истински в по-интимна обстановка, което доказа и турнето им в малки клубове в десетина града в страната миналата година. И, ако повечето хора са склонни да простят етно забежките на следващите (Контрол), това не важи за тези на Помориънс. Балканските мелодии са по сърцето на българина – спор няма, добави му и малко рок-ен-рол, и си имаш Дъ Помориънс. Това обаче не е музика за "консерви". Броят им обаче в залата е сведен до минимум днес.
След поморийците сцената е на Mark Foggo’s Skasters.
От 20 часа настъпва Контрол тайм! Ще рече – Шоу тайм.
Има няколко родни групи, които са успели да спечелят всенародната любов от десетилетия насам и независимо от промени в състава и дълги "отпуски", са си останали нашите герои. Те са от бандите, за които дори само новината за събиране в оригинален състав предизвиква фурор. А какво остава за самия концерт…
Ако сте присъствали на това, което Контрол заедно с още свои колеги, числящи се към тези няколко групи, за които споменах по-горе (Хиподил, Ревю и Милена), едва ли са ви избледнели спомените. Тогава обаче имаше и брас секцията и по-дълго време не се бяха появявали в оригиналния си състав. Така или иначе, ние сме обратно във филма - няколко години по-късно, и фабулата си е все така интригуваща. Основният екшън е пред сцената. Всички са послушни като на физзарядка – ръцете горе, едно-две… Остави това, ами всички пеят, да се чуди човек дали песните на оркестър Контрол не са влезли в някоя официална песнопойка.
Докато тълпата се "разцепва", Васил Върбанов празнува кротко с бутилка минерална вода и ябълки и личи, че никой не му създава грижи. Положението е под Контрол. Свирят всички песни, които сме очаквали, но не липсват и изненади. На места надвикваме дори шумния бенд на "100-150", "Ужас", "Бий хлапето", "Ти още ли си тука", "Леле, како"… и наистина ЛЕЛЕ! Това тук е далеч по-енергично, още по-завъртяно и още по-напоено с емоция от Дунавското хоро навръх нова година на площад "Батенберг": обилно полято със шампанско, гроздова и метилов. Още едно обяснение в любов с "Най-щастливият ден" и "Булка", и "Дайте ми"… "Ласточка пой" и прочее.
Дами и господа, това са: Кольо Гилъна, Оги, Унгареца, Крезо и Тенев.
Вероятно и на самите тях (както и на нас, които сме в играта от сто години) им прави впечатление, че хората долу са все около двадесетте, сякаш публиката не остарява. Ето това е, което кара рок-ен-рол героите да се чувстват вечно млади, времето е спряло и старите ленти още се въртят.
А те забиват своите химни, балади, блусове за двама или стотина, пънко-траш резачки, на които поколенията ще пият, пеят и ще се веселят.
Коментари