14 февруари – дата, която ние възприемаме като ден на влюбените в музиката, някак естествено прелива в 15 февруари, когато продължаваме с празнуването и то в компанията на куп съмишленици – три банди и около 700-750 почитатели.
Къща на колела, наречена найтлайнър, е изсипала внушителна бройка младежи и девойки – групите Eluveitie, Skalmold и Wind Rose, както и екипа, който се грижи за десетките малки нещица, позволяващи нещата да се случват. Някои от лицата са ни познати – дори мърч девойката на Eluveitie е същата, също като неизменната шапка на фронтмена на бандата Chrigel Glanzmann, а това носи уют. За комфорта да знаеш какво да очакваш ще говорим по-нататък, но също толкова готино е и да се оставиш да бъдеш изненадан.
Към 20.00 ч. Mixtape 5 вече прибира гостите си, а на сцената са Wind Rose? Wind Rose ли? Ами, някаква група от Италия, която е попълнила т.нар. слот за турнето на добре известните ни швейцарци Eluveitie. Имат късмета по-голямата част от публиката да е дошла навреме, за да разбере за съществуването им. Трудно е да се каже какъв точно метъл свирят, но кой има нужда от етикети, когато на сцената е купон. Да, целта е да забавляват, докато самите те се забавляват- получава се, за нещо повече има време - бандата е млада, тепърва ще се развиваа. Това със забавата се случва и при втората подгряваща група – Skalmold. Тук вече не се почесваме многозначително по главата, докато се чудим дали някога сме чували това име. То е познато на изкушените от фолк метъл сцената. Букетът от стилове, които намират място във влиянията върху музиката им е шарен. В Skalmold всички пеят – харш вокали, чисто пеене, блек крясъци, епик припеви – каквито се сетиш вокали...
Исландците биха допаднали на батъл метъл феновете, на фолк метълите, та дори на по отворени към експеримента детаджии. Всъщност, Skalmold са като смесен магазин – все ще си харесаш нещо. Очевидно всеки от публиката е намерил нещо за себе си, защото клубът е толкова жив, колкото обикновено е за хедлайнърите на съответното събитие. Ще рече, че момчетата носят потенциал за собствено хедлайн шоу у нас. Има особена магия в езици като исландския, от който може и дума не да разбиреш, но някак може да почувстваш, когато е сервиран с музика. Странно, но час по-късно, когато Ана Мърфи (Anna Murphy) (хърди гъ̀рди и вокали в Eluveitie) ще поиска от публиката да избере между английски и швейцарски немски за изпълнение на песента "The Call Of The Mountains", предпочитанията ще са категорично на страна на по-нетипичния за ушите на българина език и изобщо по-слабо популярен – швейцарски немски. И тук да ви питам (с тона на закостеняла журналистка от 80-те): А вие защо не пеете на български език? Ха-ха…
Оказва се може и още. Още по-шумно, още по-откачено, още по- невъздържано поведение. Ще го провокират Eluveitie. Между другото, имахме опасения, че сцената ще им създаде известни неудобства предвид броя на членовете в бандата, но малки преустройства по нея направиха възможно подреждането на осмината, макар и с частични притеснения по разминаването им и следване динамиката на пърформънса. Все пак, свикнали сме да ги гледаме на големи сцени – Зимния дворец, "Универсиада" и прочее, където свириха на предишните си концерти у нас.
Всъщност, дали пазарът се свива или това е естественият ход на нещата – да говорим за клубни концерти при артисти като Amorphis, Cannibal Corpse и Behemoth например – все имена, за които преди промоутърите са имали смелостта да наемат (по-) големи зали? Eluveitie са сред елита на фолк метъл сцената и няма нужда да ви ги хваля – вече би трябвало да ги познавате. Да речем, че когато излезе емблематичният им втори албум "Slania" през 2008 ви е било рано да ги срещнете, то 6 години по-късно би следвало да наваксате и да ги подхванете с последното засега издание "Origins" (2014), пък после връщайте назад до корените. Именно с интро от актуалния диск започна сетът на формацията. Веднага стана ясно, че, въпреки че сгънатите размери, съобразени с мястото, продукцията не е никак малка. Декори и светлинно шоу накараха сцената да изглежда по-голяма, а именно издигнатите допълнително каскади или подиуми от двете ѝ страни позволиха на музикантите да не стоят сковани, съобразявайки се с колегата вдясно, вляво и с този отзад. Наистина, понякога изглеждат като накачурени един върху друг, същото е и долу пред сцената.
Не виждаме Meri Tadic на цигулката, а нейната заместничката Nicole Ansperger. Ще отбележа и другата промяна в състава - напускането на гайдаря Patrick "Päde" Kistler… Но лицата на визитната картичка остават – Anna и Chrigel. Според обещаното, свирят сет с песни от последните три издания. Както новите, така и по-старите, които вече сме пели заедно с бандата в София, се приемат с нестихващи скандирания, аплаузи, припявания и всевъзможни изблици на одобрение и радост. Както се сещате, най-голямо е избухването на споменатата вече "The Call Of The Mauntains" (или "De Ruef vo de Bärge"), "Omnos", "A Rose For Epona", и накрая - на едноименната от албума "Helvetios" (2012) и "Iris Mona"…
На стойката на микрофона на Chrigel се прикачени различни духови и струнни инструменти, към които той посяга от време навреме. Шоуто е атрактивно, с много душа и особена атмосфера. Включванията на Anna с вокали обогатява това така или иначе насищащо представление, а умелото вписване на звука на хърди гърдито си остава тяхна запазена марка.
Изобщо поредното доказателство, че Eluveitie е не само име на банда, но и марка за швейцарско качество.
Снимки - в секцията "Галерия"
Коментари