Kultur Shock (Култур Шок) по случай партито за седмата годишнина на "Тангра Мега Рок!".
И с чиста съвест мога да кажа – да, беше парти. При това какво!. Час и четиресет минути чиста енергия и адреналин, с най-любимите ми парчета на групата "God Is Busy", "Duna", "Zumbul", "Sarajevo" (повечето от за мен най-добрия им албум – "We Came To Take Your Jobs Away" (2006), харизматично и заразително сценично поведение и то не само на неповторимия им фронтмен Джино. Публиката подскачаше през цялото време, пееше текстовете, танцуваше, куфееше, крещеше просто от кеф, не непременно в тон с конкретната песен. А това е показателно. Достатъчно е да хвърлите един поглед на публиката на даден концерт, за да разберете как протича той. А картините бяха толкова изразителни, че в един момент си представих как някой натиска невидимо копче за Mute и само аз преставам да чувам, потъвам в абсолютна тишина, но виждам всичко – музикантите, хората, изпълнили клуб Mixtape 5 вчера вечерта, реакциите им, поведението им. Гледката би ме накарала да усетя музиката, дори ако приемем, че не я чувам за момент.
Толкова красноречиво бе всичко и на самата сцена, и пред нея.
Българската банда Млък подгря публиката за концерта или поне част от нея: някои се наслаждаваха, други просто чакаха, трети откровено ѝ се радваха. Купонджиите имат своите фенове, а вероятно спечелиха и нови през тази вечер. На слизане от сцената фронтменът им каза: "Нека видим сега колко ще ни смачкат Kultur Shock". И да, те ни смачкаха. Искаше ми се да свирят повече, но и по-малко от два часа им бяха достатъчни, за да подлудят публиката. Не знам как протичат другите им концерти по света, но ако повечето са като този, искрено им завиждам. Защото когато така се раздаваш за хората, те ти отвръщат със същата, ако не и с по-голяма енергия. А удоволствието, което самите муиканти изпитват на сцената, е нещо, което винаги ме е изпълвало и едва ли само мен.
Друг симпатичен момент от вечерта бе участието на Оги Кьосовски на ударните, който замени оригиналния барабанист, американеца Крис Стромкуист, станал наскоро за втори път баща и поради това отказал едномесечното турне на групата. Както братът на Оги, китаристът на Kultur Shock, Вал Кьосовски казва в едно интервю за "Тангра" преди няколко дни: "Оги свири като фурия!" Доста точна преценка, наистина беше като фурия, да не говорим за сантимента да видиш братята заедно на сцената и то тъкмо в тази банда.
Трябва да споменем цвета и в музикално, и във визуално отношение, което двете дами на сцената, американките Мати Нобъл (цигулка) и Ейми Денио (саксофон, кларинет) придадоха на вечерта с невъздържаното си и отдадено свирене и пеене.
Ако сте пропуснали концерта и сега четете този текст, помолете интернет мрежата за помощ, със сигурност някой е качил нещо от вчера и то си струва. Очакваме фуриите от Kultur Shock и следващия път. Защото не само Оги, те всички бяха/са фурии.
See you next time.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари