Глем рок до дупка с Бонфайър в R.B.F.

Бонфайър (Bonfire) ми изчезнаха от полезрението напоследък, но те си се оказаха тук: такива, каквито всички фенове ги познават.

Класика в глем рока!

Групарите забиха традиционния си осемдесетарски саунд в столичния клуб R.B.F. снощи.

Гостите по никакъв начин не показаха, че съвременните рок течения особено ги вълнуват. Не изневериха нито на стила си, нито на имиджа си (може би затова бяха поканени за изява в толкова малка зала, тъй като вече не се радват на огромната популярност, каквато имаха в края на 80-е и началото на 90-е, но това е съвсем нормално).

Те разцепиха свежарски, съвсем извън годините, със саунд, подкрепен мощно от дабъл-бейс-дръм (двойната каса на барабаните, типична за метъл групите  тенденция, започната от Дейв Ломбардо от Слейър (Slayer) още 80-е). А публиката, сред която имаше и деца, ги прие с вдигнати ръцe. Самите музиканти бяха определено добре предразположени (заради предишното им гостуване в България на Ловеч Парти фест най-вероятно).

Видимо остарели, ветераните обаче изобщо не са се уморили - забиваха рок след рок крошета. Малко конфузен, според мен, се оказа опитът на фронтмена Клаус Лесман да говори постоянно на български с цел да се хареса на аудиторията, но това принципно е комплекс у някои хора (особено пък артисти - бел.,р.), иначе човекът си е абсолютен професионалист и събитието мина блестящо.  

На моменти в звученето на Бонфайър се прокраднаха прилики с това на колегите и сънародниците им Скорпиънс (Scorpoins). Не толкова заради факта, че вокалистите на двете банди са адаши - съответно Клаус Лесман и Клаус Майне, а по-скоро по логиката на общата сцена.

Като цяло гигът на Бонфайър премина в динамичен саунд - глем рок ту метъл от 80-, с рошавите коси (само барабанистът Dominik Huelshorst беше гологлав с татуси (Той е сред по-новите  членове, един от много, преминали през формацията, основана под името Cacumen още в края на 70-е.)

Рокаджиите се върнаха за бис: три парчета, от които първото бе дългоочакваното "You Make Me Feel". В репертоара им бяха и хитовете "Starin'Eyes", "Hard On Me" и "Sleepin All Alone".

Липсваше обаче великата класика "Who's Foolin' Who".

Съпорт на шоуто бяха гърците Уонтид (Wanted), които обаче освен с кавъра на KISS, "Rock'n Roll City" (за финал на програмата си), не представиха нещо супероригинално.