Ин Флеймс и Слейър в зверска комбинация на стадиона в Каварна

За третата и последна вечер от "Калиакра Рок Фест 2008" останаха може би най-големите имена в екстремния метъл в момента, а и въобще - Слейър (Slayer) и Ин Флеймс (In Flames). След петчасовите одисеи на Менъуор и шокиращото с перфекционизма си представление на Алис Купър, ни остана да отдадем почит на титаните на траша и на предводителите на шведската дет метъл сцена.

Трябва да призная - малко рискован избор на състави за закриване на фестивал. В началото на нова работа седмица и след един куп преживявания и впечатления от предишните два дни - този концерт стана чудесен повод да сверим часовника на родния фен, който се оказа по-корав от очакваното.

Ин Флеймс са единствената група, която за първи път посети страната ни в рамките на това събитие и с учудваща лекота демонстрираха качества, за които бяхме само чували, чели и виждали от телевизора/монитора. Излязоха както бе обявено предарително - точно 15 минути след настъпването на осмия час и съвсем не толкова предвидимо завладяха няколко хиляди фенски сърца.

Приятно впечатление направиха редиците с верни почитатели на групата, които бяха дошли само заради Флеймс чак в Каварна от близо и далеч. Те пяха с пълно гърло всички песни от разнообразния сетлист на шведите. Подбрани бяха малко странно обаче - прехвърляхме се от албум в албум с висока скорост и рано-рано се объркахме в кой точно период от развитието на групата сме.

"Прекрасно изпълнение, какви пичове са. Защо си мислех, че ще се държат като студени скандинавци?!", мислех си минути след като китаристът Бьорн прати по свой човек лична пратка с перце до фен от първите линии. Същото това момче с обезумял от изненада поглед продължи да гледа всяка една оставаща песен с усмивка до ушите. Усмивка, с която зарази и цялата група. Вярно, китарджията може и да се погнуси по-късно от пикселизираната щампа на тениска,  която получи от фена си в отговор на своя спонтанен жест, но със сигурност ще му остане скъп спомен от първото му гостуване в България. Или поне силно се надявам!

Само час бе изминал, когато Ин Флеймс вече освобождаваха сцената. Ощипах се за да повярвам, че може би едно от най-качествените изпълнения правени някога в Каварна бе толкова кратко и мина толкова бързо. Но то май наистина е така - хубавите неща са кратки...или?

Последва една достойна за подготовка на хедлайнър пауза. Но какъв ти хедлайнър - това са СЛЕЙЪР, продължих да си разсъждавам на ум. Дадох си сметка, че от тази група се изисква само да излезе на сцената. От там нататък не е нужно да бъде правено каквото и да било - хората ги обожават и боготворят. Е, в Каварна мнозинството от присъстващите бе точно такова. Куфеенето започна с пърите акорди и не спря да завихря урагани по средата на тревния терен. Грижливо почистен от предния ден, сега той бе готов да приеме в обятита труповете на екзалтираната тълпа.

Само ако не си чувал за Слейър, не знаеш колко Големи са те на живо. Смазваха, смазват, ще смазват с убийствените си рифове и пилежа на прясно приготвено китарно соло. И техният сетлист бе малко шантав - като че ли чухме повечето  хитове и любимите на мнозина песни - от "Dead Skin Mask" до "Raining Blood".

Том Арая безспорно е загубил от мощта на гласа си, но това не обезпокои никого. Всъщност редица проблеми със звука споходиха ритуалното убийство, което Слейър сътвориха в тези близо два часа, в които разбеснялата се тълпа даде последните/първите си сили в името на Злото.

С "Angel Of Death", рикуширала в набъбналите ни от силата на звука кратуни, изпратихме американците и знаехме, че няма да има бис - нито някой се нуждаеше от подобна притурка.

Сложихме край на "Калиакра Рок Фест 2008" и от тук нататък започваме наново рекапитулацията от тази толкова тежка тридневка. На който са му останали сили - отдавам му с удоволствие честта да прави обобщения за отминалия фестивал.  За мен останаха полюсните чувства и преживявания, но приятния вкус на рибена чорба в устата ми подсказва, че доволството все пак надделява.