Ин Флеймс отново в България: По-дълго, по-силно, по-хубаво!

Когато преди по-малко от година видяхме за първи път Ин Флеймс (In Flames) в България, беше лято, а под краката ни бе тревата на стадион "Калиакра" в Каварна. Тогава шведите излязоха преди Слейър и подгряваща група е последното определение, което бих им дала. Сега обаче ситуацията бе по-различна - с обещание за истинско хедлайн участие и без големи чужди имена в списъка на плаката, а вместо това - с родните Ърбън Грей на фронта, лидерите на мелодичния, но и мрачен, груб, недодялан, модерен, гьотеборгски дет метъл пристигнаха отново тук.

София се оказа по-приветлива за бандата - макар и в девствената за подобни прояви зала "Деница" в "Младост", тя очевидно бе в чудесна форма и се раздаде, както и очаквахме. Всъщност мнозина не знаеха какво да очакват, защото бяха пропуснали дългото и тягостно пътуване до "рок столицата на България" и така впечатленията от снощната касапница останаха още по-ярки.

Организацията, похвално (!), бе почти идеална. Спазен бе до минута графикът на излизане на бандите, а пропусквателният процес бе достатъчно добър, че повечето от близо двете (+/- колко?) хиляди души да не пропуснат единствената подгряваща банда. Ърбън Грей вече понатрупаха стабилен стаж на голяма сцена, а поредната им уверена изява бе вчера. Не липсваха и "запалени" фенове, които доста добре знаеха за какво става въпрос в репертоара на българите, а виковете "месоооо" бяха някак доста на място. Тежки рифове и вокали, които се прехвърляха от музикант на музикант, и общо 40 минути откровен и здрав метъл. Браво, сирените отново си бяха на мястото - добре се получи. До скоро!

После - Ин Флеймс. И точка? Или многоточие? Страховита група. Изключителни музиканти. Класически състав. Прекрасен сетлист. Много енергия. Чист метален звук. Искрено отношение. Големи усмивки. Проблеми със соло китарата. Липса на вокали. Разпилени расти. Харизматичен гост китарист. Хаос с осветлението и почти всякаква липса на възможност за хубави снимки. Концертът накратко, но всъщност с най-важните акценти. Те, подробностите, са важни обаче. А феновете, сигурна съм, ще простят техническите проблеми. Повечето, надявам се, са забравили даже за тях, защото Ин Флеймс успяват да те хванат за краката и да те накарат да скачаш. Получава им се да звучат дори по-добре от студийните им въплъщения. А това не е ли достатъчно, за да се раздадеш - да куфееш, докато не усетиш сериозната опасност някой в погото да ти откъсне косата, заедно със скалпа, или да прежалиш обувките, блузата... спокойното си сърцебиене!

Жесток концерт със смазващ избор за начало - "Pinball Map", а после "Colony", "The Hive", "Only For The Weak", "Come Clarity", "Trigger". Завихрил ни е вече адреналинът и някак бързо идва време за прощалните две парчета, за които благодарим - че нямаше бис, но и за избора им.

Андерс Фриден искаше българска бира. Почти я получи. Андерс искаше да има пого и подскоци - получи ги. Андерс се раздаде. Публиката също.

Убийствено шоу на една от най-големите, но и най-акутални метъл банди в света - това се случи миналата вечер в София. Разпродаден мърчъндайз и студена бира - за всекиго по нещо. Доволни. И още как!     Снимки от концерта на Ърбън Грей и Ин Флеймс!