Iron Maiden day: На крилете на Flight 666!

"Flight 666" - не особено оригинално заглавие за един прекрасен документален филм. За най-голямата хеви метъл група в света. Айрън Мейдън (Iron Maiden) се казва, ако не сте много сигурни за кого ще ви разказвам този път...

Вчера бе "Iron Maiden day" и България (да не повярваш!) се присъедини към премиерното му честване с прожектиране на първия по рода си документален филм за метъл група. Кината "Арена" решиха да ни дадат шанс да видим - в един-единствен ден, в един-единствен час, в няколко разпродадени зали, "Flight 666" - един от най-амбициозните документални проекти, правени някога.

Подобно събитие не е за изпускане само заради пълчищата рок и метъл фенове, които се запътват към лъскавите кинозали - да не говорим за всичко останало...

И така - затягаме коланите и се качваме на респектиращия Боинг 757 "Ed Force One", още в първите секунди от лентата. Усещането е доста странно и в същото време толкова хубаво - седнали сме някъде в дъното на пилотската кабина, в следващия момент сме в багажното отделение, между китарите, чинелите и усилвателите, а когато сами решим - сме на седалката до тур мениджъра - докато самият Брус Дикинсън пилотира и ни забавлява с типичния си английски хумор от високоговорителите на борда. Мечта! За побъркани фенове на Мейдън, чиято религия е на името на Девиците от десетилетия, но и за всички онези метъл почитатели, които в някакъв период от живота си (а такъв със сигурност е имало!) са се кланяли на бог Еди.

Стив Харис и четирите му деца, жени и приятелки, групита, хамали, техници - всички са тук, а ти си с тях в едно незабравимо пътуване. "Somewhere Back In Time Tour" и нечувано амбициозен план за посещение на над 20 града в рамките на шест седмици, на 4 континента... Но данните и статистиката тук не са важни. Режисьорът е фен като мен и теб и това е по-важно от всичко останало. Хванал е духа на Айрън Мейдън в концертна обстановка - за пръв опит, оказва се доста трудна задача, която с всеки изминал ден става все по-лесна и приятна. Преминаваме през тълпите от посрещачи, редом с музикантите, ходим на пресконференциите с тях, загряваме заедно преди всяко шоу, пеем и свирим с тях едни от най-големите им парчета - "Run To The Hills", "Hallowed Be Thy Name", "Fear Of The Dark", "Children Of The Damned", прибираме се уморени по хавлии в хотела, хапваме, смеем се, шегуваме се с всичко, защото така по-лесно минава времето. С Нико Макбрейн джитваме голф, а с Ейдрън Смит играем няколко сета тенис. Всичко е толкова реално, толкова близко, тези хора не са "звезди" - те са ни приятели.

Това е усещането през цялото време на дългия, изморителен, но и толкова вълнуващ полет на крилете на "Flight 666". С просълзяващи кадри, за които не споменавам и дума, разбира се, но и с много, много допълнителни вълнения, които се усещат най-добре единствено пред голямото око на кино екрана.

ЖАЛКО, че този филм няма да изживее своя истински "кино живот". Остава успокоението, че скоро излиза на DVD. А дотогава, към пропусналите - UP THE IRONS!