Наречете ги пост-рок, мат-рок, пост-метъл или, както гласи откраднатият от една любима девойка лаф - post-prog zen metal – в крайна сметка Mental Architects са способни да построят една катедрала от звуци и да те оставят щастливо да се кланяш в нея, използвайки само китара, един бас и барабани.
За смелостта да си рок банда без вокал няма смисъл да говорим – вечерта, която преживяхме в Mixtape 5, бе изцяло инструментална, много рок-ен-ролена и някои от нас излязоха с раздробени мозъчета отвътре, когато приключихме с неясното усещане, че май не сме свършили съвсем. Но за това след малко.
Първо Mental Architects се размазват доволно на сцената, вторачили погледи предимно всеки в своя си инструмент. След близо час, прекаран във внимателно вслушване във великолепните им парчета, стигам до много важен извод – за тях трябва да се пише, трябва и да се говори, а най-важното – трябва да се слушат. Жанровите определения са излишни – музиката им е интелигентна, без да е претенциозна, тежка, без да е безсмислена тресня, разнообразна, дори за непривикналото на пост-рок ухо. Напомням си и да отделя малко внимание на излезлия миналата година албум Celebrations.
После вече е време за порно. Хардкор. Във фейсбук страницата си Porn са отбелязали като интерес: "да продадем душите си на Сатаната". Само че този път ги изкупуват и то доста евтино. Трима криминално брадати типове, тонове тежък стоунър, една щастлива зала хора, които куфеят доволно. Какво повече да му трябва на човек?
Изпитвам смътното подозрение, че сетлистът е излишна глезотия за Тим Мос, Били Гулд и Балаж Панди. Прескачаме не от песен на песен, а от планета на планета. Всяка доза рок-ен-рол тупаници, които чуваме, сменя измеренията и накрая около себе си виждам просто едни доволни изумени физиономии. Прекараме поне десетина минути, в които Панди и другите двамата си прехвърлят инициативата, набивайки ни сонарни шамари с китарите и чинелите, аха-аха да приключат най-накрая и започват пак отначало. В един момент някой назад се разкрещява – "А така! раз-два-три!" и те явно са понаучили основни български команди, защото точно след като човекът преброи до три, започнаха още една серия заигравки. Съвпадение? Силно се съмнявам – същото се повтори още няколко пъти, докато самите Porn започнаха да се хилят. Не че не бяха нахилени и без това, разбира се. Когато най-накрая си връщат сериозните физиономии под брадите и няколко души отпред се разкуфяват спокойно отново, получаваме съвсем кратка доза музика, преди пичовете да станат и да се изнесат.
Помахаха за довиждане и няколко минути по-късно вече бяха сред нас, снимайки и приказвайки си с който поиска, докато ние още си намествахме главите и се чудехме това ли беше всичко. Явно да.
А кога още?
Коментари