Седемнайсети септември е вторият ден от ON!Fest (4G) 2011.
Цели 11 български банди предстои да се изявят на сцената Open Stage, помещаваща се в зала 5 на столичния Инфо Експо център.
Групи, чийто състав варира от 3 до 5-6 души. Това общо в тотал, ако едната формация е на сцената, прави средно поне 40 човека, минали или изчакващи своето участие. Така че, ако освен като музиканти, приели поканата да свирят на живо, те имаха добрата воля да се включат и като публика, поне от уважение към труда на организаторите и към своите колеги, положението пред сцената нямаше да е толкова…, не знам и аз как точно да го коментирам... Но, уви, явно участниците не смятаха за необходимо да упражняват такива усилия - стана така, че до края на 9-а поред група имаше все по един, двама или трима наблюдатели, към които за кратко се включи мацката от Респонс (Response), а и също (за кратко двама) от Adibas. За мен лично - като човек идеалист, това е непонятно. Но те да му мислят, аз съм тук служебно и след приключване на програмата отивам на истински концерт, с много приятели и обичана банда в центъра на милия ни роден град. Който отбелязва имен ден, на всичкото отгоре.
Оказва се, Open Stage e много добре замислен проект, но не е приятно, когато, за да се опитат да му дадат оценка добър, са дошли средно от двама, през 6 - до 20 и малко отгоре човека. Максимум. Мъка! И не е честно! Но дано за самите групи си е заслужавало поне за скъпия мултитрак запис на представянето си, който ще получат безплатно от инициаторите muzikant.org. Четири камери, от които едната на кран, чието наемане струва хиляди, и голяма сцена, светлини и други разни – кой ти ги дава, както се казва.
А групите на Open Stage са: Немо, Седем (7edem), Saltriver, Weil, Response, Зона, Adibas, Кю-Чек (Q-Check), Малки трагедии (DA Small Tragoediaz), Аявис (Ajabez) и Номадия (Nomadia).
Включвам се по обед (щото е адски тежко след пресата на Нейпълм Дет (Napalm Death) и Теръпи? (Therapy?), тъкмо когато Респонс заемат позиции в светлината на прожекторите. Обиграният озвучител им е казал да не се стряскат много-много и да се държат на сцената така, сякаш свирят пред хиляди. На метри от нея обаче има две мацки и двама пича по-отпред. Но рокаджиите, воглаве с лъчезарна фронтдама, се държат окей, свирят на средно ниво, ала нищо запомнящо се. Малка разходка към графитите и след 10 минути са Зона. Познавам групата отпреди и съм чувала откъси от първия й албум "Сенки", който, вече ви информирахме, излезе тази година. Те са семпло, ама наистина обикновено трио, което скромно свири класически рок, а текстовете са на български. Като казвам това, изглежда, че подборът е според този критерий – да се пее на български!? Или поне одобрените групи отговарят на едно такова условие.
Между другото, има нещо, което голяма част от българските формации отказват да проумеят, и то е, че колкото и добре да композираш и да се справяш с инструментите, хич не е приемливо да звучиш и изглеждаш като изваден от естрадата на 80-е, че и да очакваш да впечатлиш положително някого. Това е така, дори и този някой изобщо да отсъства в конкретния случай. Уви! - залата е празна.
Още с влизането ми в 5-а, става ясно, че купонът няма да го бъде тук. Не че формациите в разнообразните стилове на рока не се стараят, но хлапетата са се захласнали по десетките атракции, които фестивалът предлага в другата зала, а и на открито. Зала 5 се навестява от отделни индивиди или от приятелски компании от трима - четирима. За по минута-две. За сметка на това пък зала 1 се пръска по шевовете от хормони, феромони и подобни. С много настроение и притичващи насам-натам участници и зяпачи, на 6 работят Dance ON!, Graffiti ON!, Gaming ON!, Aniventure ON!… Всеки си бъцка нещо на компютъра - индивидуално или в мрежа, сам или колективно, къде с лектор, къде на самотек. Водещите от подиума се опитват да надвикат съседката - денс инструктор, други са надънили звука на космическия кораб или каквото там са яхнали… трети кръстосват от паркур площадката навън, през 5-а до графитите и обратно, като смучат кой бира, кой енергийна напитка…
Тъкмо ми е станало тегаво и ето ти, трима маркови веселяци представят своя бранд - Adibas. Adibas ли са, Adivnas ли, но имат ударен старт с гавър на East 17 и печелят усмивка-две от малцината, престрашили се да влязат. Шегаджията зад микрофона ми напомня на Fat Mike от No FX, с които бандата има допирни точки - и като концепция. Самоирония и сарказъм – добра комбинация с пънк рок и шикозно "марково" име. Българската публика по-принцип много кльопа такава.
Вече е след 17 ч. И това е добра новина за следващите на сцената - представящите новия си китарист Кю-Чек (Q-Check). Добра, защото различни конкурси и лекции, които са задържали всички в другата зала досега, са приключили, и някои хора са решили да надникнат и тук. Така - и на шега, и на късмет, за Кю-чеците има над 20 човека публика при това някои даже се раздвижват, а на сцената си е екшън. Пъргавият фронтмен скача и се забавлява и така скъсява дистанцията… Минава 18 ч. Все пак съм видял оживление тук и мога да тръгвам. По това време по програма се предполага да привършва и последната банда, но дали е така или закъснението в графика ми отнема възможността да видя и Малки трагедии (DA Small Tragoediaz), Аявис (Ajabez) и Номадия, нямам представа. (После научавам, че съм изпуснара "свежите" (цитат!) сетове на Weil - преди да се появя, и на ветераните Малки трагедии след мен!)
Налага се обаче да вървя сега, защото, преди Боргор (Borgore) от Изрел и британецът DJ Фреш (DJ Fresh) да раздадат "ръпца-дъпца" справедливост в Експо-то, съм една от онези сто дет метъл фенове, които доволно възнамебямат да разклатят глави в клуб The Box.
Само можем да пожелаем търпение и късмет на формациите, а и малко повечко колегиалност.
Хайде: палци надолу, защото казвам истината.
Колкото и кофти да звучи тя...
Коментари