Почина китарният герой Еди ван Хален

Световноизвестният китарист Еди ван Хален (Eddie Van Halen) и съосновател на едноимената група почина от рак на 65-годишна възраст.

Тъжната вест бе споделена в Twitter от неговия син Волфганг ван Хален - басист в бандата от 2006 година, с думите: "Не мога да повярвам, че трябва да напиша това, но баща ми Едуард Лодевейк ван Хален загуби своята дълга и трудна битка с рака тази сутрин. Най-добрият татко, който бих могъл да имам".

Легендарният рокаджия - първият оригинал, който отключи манията по китарните герои, издъхна в болницата "Свети Джон" в Санта Моника, Калифорния, заобиколен от съпругата си Джейни, сина си Волфганг и своя брат - барабанистът Алекс, пише американският светски сайт TMZ.  
 През последните 72 часа състоянието на Еди, който от 2001 година е с рак на гърлото, драстично се е влошило и лекарите установили, че метастазите са достигнали до мозъка и други негови органи. Версията на музиканта за болестта е, че тя се е развила - или поне е ускорена, от металните перца за китара, които е стискал между зъбите си толкова години. "Нямаме никакви съвместни планове за бъдещето", призна певецът Дейв Лий Рот миналата седмица.

Братята Едуард (Еди) Лодевейк ван Хален и Алекс са родени в Амстердам, Нидерландия, но семейството им се мести в Пасадена, Калифорния, докато са още деца. Там те основават бандата (в началото като  Мамут), през която в различните периоди като вокалисти преминаха Дейвид Лий Рот, Сами Хагър и Гари Шъроун. Еди сяда зад барабаните в началото, а Алекс поема китарата, но нищо не се получава. Докато не си разменят инструментите. Братята участват във всички 12 студийни албума, трасирали над 40-годишна им славна кариера. Последният от тях е "A Different Kind Оf Truth", чиято премиера се състоя на 7 февруари 2012 година.  Последното шоу на формацията бе в "Холивуд боул" на 4 октомври 2015 година.
Ван Хален са признатите от всички пионери, които поставиха началото на хеви-хард инвазията, покориха милиони и превзеха стадиони със своя южнокалифорнийски (LA) саунд. Дейвид Лий Рот го описва като "метализиран звук, дело на групари, чиито основни човешки ценности и житейска философия преди всичко са виното, жените, удоволствията и купона като такъв". Рокаджиите са известни като едни от най-емблематичните изпълнители на живо в историята на музиката. Те са обявени за "природна стихия и една от най-влиятелните хард рок банди на всички времена" от авторитетния "Лос Анджелис Таймс".

Още дебютният едноименен албум на квартета се превръща в един от най-успешните в историята. Групата и до днес е сред най-тиражните в Щатите - на 19-то място в списъка с най-продавани изпълнители в историята на Америка. Неподражамият стил на свирене на Еди повлиява на поколение китаристи, макар самият той никога да не се е учил да чете ноти. Вместо това е имитира чутото. "Искам китарата ми да прави хората щастливи. Не зная каквото и да било за никакви скали и схеми - сподели приживе корифеят - Гледахме Аеросмит с увиснали ченета. Година по-късно се озовахме с тях на една сцена. Направо невероятно".

Критиката нарече Еди "Моцарт на китарата" и "цар на изненадващите рифове" (най-често с логата на Gibson Flying V Guitar и Ibanez Destroyer). През 1990 година повелителят на струните бе определен за китарист на десетилетието от Guitar World Magazine. По-късно попадна в списъка за Стоте най-велики китаристи на всички времена, съставен от списание Rolling Stone. Мнозина смятат, че той въвежда тапинг техниката. Но истината е, че тя съществува в джаза още от 50-те години. Просто Ван Хален вкарва т.н. дабъл хенд като главно действащо и избухващо лице в рока, "свивайки" и усъвършенствайки триковете на американския китарен терминатор Харви Мандел. 

"Когато започвахме да свирим по клубовете, ние наистина нямахме големи шансове, защото бяхме четирима дългокоси, нафукани и нахални тъпанари. Да пробием беше направо изключено - постоянно ни повтаряха: "Много сте шумни, а китарата ви звучи твърде откачено. Дори се случваше да ни изгонят по средата на шоуто и затова започнахме да изнасяме самостоятелни концерти", ще признае Еди с вечната си широка усмивка през 1978 година, когато се появява едноименният дебют, смятан от мнозина за най-добрия дебютен рок албум за всички времена. Успехът на тавата е мълниеносен - тя влиза в Top US 20, билетите за последвалото я турне са разпродадени за броени часове, а Еди е обявен за новия бог на китарата. "Но без емоция тя е едно нищо", отсича пироманът на жицата.
През 1992 година той е поканен от вездесъщия продуцент Куинси Джоунс за участие в записа на солото на парчето "Beat It" на Майкъл Джексън. Ефектът е поразителен. MTV за първи път излъчва видеоклип на тъмнокож изпълнител, а хард-ен-хеви фенове си купуват албума на Джако "Thriller". И всичко това става само заради солото на Еди. "Не само удивителен китарист, но и изключителен човек - добър, възпитан, много комуникативен. Изобщо - душичка. От него се научих как най-правилно да се обръщам технически към инструмента", сподели за MySound.bg Гальо Беличовски. Лидерът на Ван Гален бенд се познава с Еди от няколко демонстрации и майсторски класове във Вашингтон, където българо-американската формация твори и живее.

"В китарното соло се прилага здрав дисторшън, бързо пипане по целия гриф, и елементи от метъла и прогресив рока. То обаче не се връзва с кънтри, блуграс или блус - коментира Джуд Голд  от редакторския екип на Guitar Player - Може да се каже, че китарните ексхибиционисти от началото на 60-те Дик Дейл и Линк Рей са пионерите на китарното пилене. След тях Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джими Пейдж и Джеф Бек дефинираха идеята за китарен героизъм. Същият беше издигнат до неподозирани висини с появата на Ван Хален, който пресъздаде рок китарата. Почуквайки грифа с развинтената си ръка, той пускаше невероятно високоскоростни и къдрави сола. Малко след него Ранди Роудс съчета препускането по грифа с прецизен класически подход – и така се роди стилът "китарен герой".

"Когато се появиха Еди ван Хален и Ранди Роудс, китаристите като мен ставаха прави и аплодираха. В края на краищата имахме победител в задочното съревнование", признава аксменът Джо Сатриани. Снимка: displate.com