Радостта от музиката, или Amorphis за ЧРД на Тангра Мега Рок

Радио "Тангра Мега Рок" отпразнува осмия си рожден ден гръмко във вторник.

Споделихме празника на медията с концерт на Amorphis в столичния клуб Mixtape 5.
 
Купонът е много е шумен и емоционален. Специални гости са финландската банда Amorphis, младоците Hamferd и ние – 800-850 почитатели (или колкото там е капацитетът на заведението). Истерията около разпродадените билети и закъснелите мераклии да се сдобият с пропуски назрява две седмици преди самата дата. Но фактът си е факт – шоуто е разпродадено до кочан и и не са никак малко онези, които ще чакат в интернет любителските видеоклипове от него, разказите на приятели, галериите със снимки и сетлист от вечерта. От тази великолепна вълшебна вечер.

През годината предстои да видя стотици, да не кажа още хиляди банди на живо, но концертът на Amorphis на 18 март в София се нарежда сред фаворитите ми. Знам, че ще остане на централно място в сърцето до края на 2014 и ще е в топсъбитията за годината. Но има време до момента с класациите и равносметките.

Все ми се ще да вярвам, че някак до управляващите от дадена страна има как да стигне една идея за това как ъндърграунд банди, които идват от съответната държава, могат да привлекат интерес към родината си. И го правят. Че колко ли внимание съм обръщала на Фарьорските острови до момента, в които една група от там е добавена в афиша за Circle Eurotour 2014, с което музикантите от Amorphis представят актуалното си издание "Circle"? Ми не особено много, но когато проучвам Hamferd - ей така съвсем естествено, се ровя из нета и за инфо около острова. Увлекателно е и помага за разбиране и на музиката на шесторката. Между другото, същото се случи преди време и със Solstafir и тяхната необикновена Исландия… Та за това говоря – възбуждат ти интереса към езика, към изкуството и всичко, свързано със страна на произхода им. Сигурна съм, че не съм сама в това.

Също както не съм сама и във вълнението си, че ще видя Hamferd на живо макар да не се запознавам с тях именно покрай този концерт. Момчетата стартират навреме – в 20.00 ч., макар да пристигат едва в 19.30 ч. Засичаме ги като се спускаме към подлеза "Галерия": гостите слизат от бял ван с голям черен надпис "Music From The Faroe Islands". Бързичко влизат в клуба и само 20 минути по-късно са готови да ни разплачат. Всички музиканти от бандата са спретнати в черни костюми и бели ризи.

Препратките към колосите на стила "My Dying Bride" са много елегантни и приятни. Улавяме в пълнота красотата на плътната им бавна музика от второто парче натам, защото в началото звукът не е добре балансиран. Но после всичко си идва на мястото. Странно е чувството да слушаш нещо на език, от който си нямаш грам понятие, но сякаш разбираш, защото разказът е толкова образен в самата музика. Смазващо! И като казвам тежка и бавна, не си представяйте музиката им като тромава – не, има и ефирни моменти с кийборд партии, с леко извисяващо се чисто пеене… Чак съжалявам, че не съм ги открила по-рано – създадени са през 2008 и имат две издания с непроизносими заглавия. Продават се на богато заредения мърч щанд, но някои от нас не успяват да си ги купят въпреки огромното си желание - просто ‘щото са шматки и получават  отговор: "Ох,момчетата си отнесоха стоката вече!" от здравенягата, който върти бизнеса на сергията. Издават се от местен лейбъл Tutl Records така че само мога да си пожелая да засека бандата пак някъде. Дано, защото е наистина интересен проект.

На мърча сред дамски гашички, чантички и бебешко боди на Amorphis има странен, според мен, дизайн на тениска – логото на бандата и графично стилизирано изображение на вокалиста Томи Йоутсен (Tomi Joutsen). Ох, този Томи… Той стои в пъти по-уверено, по-про и със самочувствие. Наистина, годините опит си дават отражение и още как. Вече за десет години с бандата е научил много, а нейният синхрон е пълен. Колко ли пъти съм гледала групата през годините - няма кой да преброи, но последният е на сцената на фестивала Brutal Assault в Чехия, с преди това на Hellfest във Франция – и на двата феста лесно се откроиха сред 200 имена от големи, малки и съвсем млади банди като формацията с едно от най-силните изпълнения. Но за тях това не е нещо ново. Изживяването да гледаш такава грамаданска банда на клубна сцена е нещо, което се помни.

Това е четвъртият концерт на финландците у нас. Сетът им е час и половина и в него включват песни дори от демо времената, освен задължителните от последния диск, разбира се. Там са и "My Kantele" и емблематичната "Black Winter Day". В галерията със снимки ще качим и оригиналния сетлист - разгледайте го и скубете коси, ако не сте били на шоуто. Между другото, сигурно знаете, че Tägtgren (Hypocrisy, Pain) съвсем заслужено чупи разни класации, но това са факти, до които всички имаме достъп, така че, ако ви е интересно, поразровете се и прочетете.

Докато гледам шоуто сякаш от зад сцената – да, площта на целия клуб е отворена, за да може да бъде добре усвоена, няма как в главата ми да не нахлуе картинката, на която на Hellfest 2013 Питър Тетгрен сочи към сцената и с нескрита гордост повтаря: "Моите момчета, моите момчета! Дааа, това са моите момчета!", след което изтичва до клавириста Jan Rechberger и му вика нещо на ухото, докато той свири… Случва се на самата сцена до тонколоните, ден преди той самият да се изяви там с Hypocrisy…  Но това е друга история.

Енергията, замахът и радостта, които ни заливат от сцената, са като водопад от онези малки нежни хартиени листенца, които се пускат на гранде финале на разни спектакли, сещате се. Но емоцията на големия финал тук властва от самото начало та до края. Листенцата не спират да валят, т.е. еуфорията е там 90 минути... Всички ни е полазило такова чувство, което не само те кара да настръхнеш, да се дереш като спартанец, да скачаш и куфееш, но и да празнуваш всяка секунда от това изживяване. Да празнуваш живота, сиреч музиката. И обратното.

Оценка: 10 от 10!

И за Amorphis, и за радио "Тангра Мега Рок"! Снимки - в секцията "Галерия".