Отговорът на този въпрос, за щастие, е не.
Който тепърва ще гледа, тепърва има да се изненадва. И все пак, какво се случи в зала "Арена Армеец" на 19 декември?
Малко неща бяха изскочили наяве след предпремиерата във Варна и сякаш нищо от тях не се връзваше с другото: то Васил Михайлов, то Звезди от Ахат, то Еньовден, ама и мотористи имало. И всичко това гарнирано с ярки неонови краски и първокласни танцьори от всякакъв калибър и стил. Какво ли си е наумила Нешка Робева, чиято елегантна фигура заплашително се извисява на фасадата на арената, между логото на Скорпиънс и съсредоточения образ на Енио Мориконе?
Каква ли е тази мистерия?
... И какви са тези кебапчета, които весело димят навън?
Пропускам скарата (нищо лично, важно е за силен български спектакъл хората да се подкрепят със силна българска храна, нали) и се насочвам към орловото гнездо на арената, която прогресивно се изпълва с хора. С почти всички хора, които въображението ти позволява – 9 000 души. И ето, че започваме. Кратко обобщение на урбанистичния гнет се изписва на големите платна зад сцената. Смисълът, братя, какъв е смисълът на живота – с тази загадка стартира шоуто. Текстът на екрана инкорпорира елементи от "Дървото" на Ахат. Култовото парче е ключово за спектакъла.
После започват да се търкалят някакви канари… опа, всъщност говори Васил Михайлов. Звукът е много силен и леко размазан, поне във висините на залата. Но думите нямат значение. Така или иначе, "под слънцето нищо ново, само суета и гонене на вятъра". Историята на поколенията е издялана в тембъра на актьора, а хронологията на хилядолетната история на България се визуализира във все по-бясно темпо. От снопа пръчки, през кръста и комунизма до… ами до Дървото.
Ето го Звезди, ето го и на Звезди косището, а ето го и на Звезди гласището. Зад него кадри от дълбокия соц: такива, които в една епоха биха предизвикали радостни сълзи, а в друга – яростни. Поколението на прехода се изсипва неусетно на сцената: и хореографията започва, докато последните двайсет години изтичат в рамките на две минути пред очите ни.
Оттам нататък историята се разказва основно от танцьорите. Младежите от NeshkaАrt се превъплъщават в рокерки, самодиви, майстори на фолклорните танци и господари на магистралите. Към тях страхотните акробати от X Energy Crew. Да не пропускаме и младия Метин Енимехмедов като блещукаща марионетка (жертва на новото време?). Зави ли ти се свят вече? Това са само насладите за окото.
Думи, доколкото са нужни изобщо, има само в песните. Деси Добрева - в бяло и боса, с венец от психеделично ярки цветя (на снимката), изглежда (и звучи) кат' някое магическо създание. Валерия Момчилова със сладкия си глас, катраненочерни коси и топло, земно излъчване, връща баланса.
Историята, в общи линии, е за избягали за ден-два от "бетонния ад" млади хора, които се сблъскват с мистерията на нещо много по-древно от прехода и панелките. С природата. С магията – и, разбира се, с любовта. От бензиновите пари на моторите, с които нахлуват половината участници до цветната феерия на всичко, което следва нататък: всичко безмилостно разхищава сетивата. Смисълът се натрупва на пластове. Местата се сменят: ту сме в гората на феите, ту на селския мегдан. Ту градът щурмува дърветата, ту панелките се сриват позорно.
Всичко това - на фона на красива музика (макар и излишно силна), събрана от цяла България. Но не си представяй само фолклор: докато вълшебният кавал на Костадин Генчев даваше тон на романтиката, Хората от гетото показаха други аспекти от житейската драма на младите. Която драма… едно дете в публиката бе по-заинтригувано от коледната игра на таблета си, отколкото от спектакъла - и отново събуди у мен съмнения в надеждата за човечеството. Нейсе.
Не липсваха и електронни елементи, стопли и присъствието на "House Оf The Rising Sun"/"Слънчице".
Нощните масови сцени бяха умопомрачителни, със страховитите си костюми и хореография. Първата такава се появи точно след зареден с много нежност и химия танц на един от "метълите" с една вила-самовила. И както Деси Добрева сипе нежни трели, изведнъж се случва нещо страшно и нечленоразделно: ритъмът се забързва, на сцената се изсипват неонови страшилища… Определено един от най-силните моменти.
Другият такъв беше отново танц на двама, условно да ги наречем златното момче и феята. След тяхното изпълнение публиката буквално беше в шок за няколко секунди, преди хората да усетят, че имат ръце и могат да пляскат с тях.
Финалът се проточи с дълга лекция по патриотизъм от Васил Михайлов. Нешка Робева бе по-лаконична и, след като благодари на всички, особено на младите продуценти от Moko Solution, юрна хората от екипа си да правят това, което умеят най-добре:
Да танцуват.
Няколкото биса включваха "Черната овца" (на която всички знаят текста), "Къде си вярна ти, любов народна" (на която също всички знаят текста) и "Рипни, Калинке" (на която никой не може да остане седнал).
И после мъчителна борба за въздух докато тълпата се изстисква от арената към "Цариградско шосе", бензина и бетона. Махам се оттам и избирам дългия път. Какво беше това сега – питам се. Какво ли?
Мистерия.
Коментари