Riverside в София: прог метъл от ново поколение

Бойният екип на "Тангра Мега Рок" зарадва почитателите на прогресив рок музиката у нас и тази година.

За трети път благодарение рок радиото на българска земя имахме възможност да се насладим на Ривърсайд (Riverside). Формацията свири в Sofia Live Club снощи пред публика колкото вярна, толкова и отбрана.

Поляците бяха тук, за да представят новия си албум "Shrine Оf New Generation Slaves", излязъл тази година. За разлика от предишните си гостувания, групарите този път силно наблегнаха на новите парчета и от тринадесетте песни, които изсвириха, повече от половината бяха от актуалния им диск.

Още в самото начало на концерта фронтменът Мариуш Дуда каза, че са озаглавили турнето си New Generation Tour (турне "Ново поколение"), но понеже клавиристът Михал Лапай си счупил крака, обиколката се превърнала в Broken Leg Tour (турне "Счупен крак"). Действително бедният Михал стоеше с гипсиран крак, а неговите добронамерени колеги често се шегуваха с положението му и като имитираха накуцване, казваха, че сигурно изглеждат като седемдесетгодишни музиканти, които трябва да си кротуват на столчетата и т.н. На английски обаче има израз "break a leg", с който се пожелава късмет и успех при представление или изпълнение на сцена. Така счупеният крак отвъд личния инцидент ми се стори като непосредствено въплътена алегория за успешно действащата магия на Ривърсайд.

Поне десетина минути преди да се качат на сцената в преизпълнения Sofia Live Club, от колоните се разнесе музиката на "нощните сесии" от последния албум на Riverside – инструментална и вглъбена музика, отделена в допълнителен диск. Докато тя отзвучаваше се появиха музикантите и без друго въведение изсвириха без прекъсване двете откриващи новия проект парчета  – "New Generation Slaves" и "The Depth Оf Self-Delusion". Пространството на заведението неусетно създаде усещане за близост с феновете. Същеверменно голямата видео стена зад групата пренасяше от самото начало в друго измерение с цветовете, речните вълни, лъчите и светлинните картини.

След "Feel The Feeing" Дуда се пошегува, че като издали първите си плочи, ги наричали полските Porcupine Tree, после започнали да ги назовават полските Dream Theater, и се зачуди какво ли ще ги наричат сега, след този албум. Въпросът му даде път на първите тонове на "Perfect Strangers" на Deep Purple, което предизвика целения комичен ефект, но веднага след смеха на публиката музиката премина в едно от по-агресивните парчета от предишния им албум – "Driven To Destruction".

Следващата песен обаче – дванадесет минутната прогресив метъл сага от сингъла от 2011 "Living In The Past"– подсказа най-малкото с името си, че с неотдавнашната музикална ориентация на Ривърсайд става въпрос за нещо много повече от шега. И действително, цялостното звучене на "Shrine Оf New Generation Slaves" носи атмосферата на музиката на седемдесетте. Дори звукът на китарата и клавира напомнят за класическия хардрок от онова време. Подобно на последните албуми на прогресив групи като Opeth, Pain Оf Salvation и др., поляците са открили вдъхновение в това време. Във всяка от песните от новия си албум те са се заигравали с импровизациите, музикалната логика, психеделичното настроение и протяжност от седемдесетте. Така сякаш онази музика им е дала повече свобода и възможност за изразяване, отколкото би могла да осигури съвременната рок и метъл сцена.

На мен първоначално новият албум не ми допадна колкото предишните. Музикантите от Ривърсайд обаче имат необикновеното умение с изсвирването на живо на парчетата да ти влизат под кожата дори когато неколкократното преслушване преди това не е водило до успех. Сега, когато пиша тези редове, мисля, че последният албум е от най-добрите, които са правили.

Концертът продължи с втората част на разглобената на две "02 Panic Room" от 2007 (първата изсвириха две песни по-късно), която преля в "We Got Used To Us" от тази година и "Egonist Hedonist" (2009).

Официално сетът трябваше да завърши с най-дългото парче от новите – "Escalator Shrine", само че след съвсем кратко слизане от сцената, бандата се върна, при това за два биса или общо три песни, с които наистина да закове вечерта: "Left Out", "Conceiving You" и "Celebrity Touch". Последната е от "Shrine Оf New Generation Slaves", но вече звучи като класика и цялата публика участваше с тела, движения, гласове.

Не ми се ще да пиша заключителни думи. Този концерт е само начало на ново потъване в музиката на Ривърсайд.

Ако четете този текст и все още не знаете за какво говоря, ще трябва да изчакате до следващия им концерт и да разберете сами.  Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".