Sounds Of Extreme!!! Дет метъл касапница по четири

Sounds Of Extreme е чудесно замислено турне с подходящо име.

Както вече MySound.bg анонсира, то включва банди, които прекрасно демонстрират това как трябва да звучи екстремният метъл. Показателното име на тази близо месечна обиколка е сложено от полската тур-агенция, позната с добрата си работа в областта на тежкия метъл, Massive Music. И ако не е амбициозно да качиш две легендарни американски и една бразилска банда в автобус и да пообиколиш Европата, като уредиш концерти в различни по капацитет зали всяка вечер в продължение на 3 седмици, то кажете ни кое е? Това са Malevolent Creation, Vital Remains и Krisiun, а като бонуси в различните градове са  добавяни други банди. Така 4-часовата касапница е гарантирана. Тя премина и през България с концерт в столичния клуб R.B.F. на 2 март. WarmUp Massacre партито подгря за събитието метъл бар The Black Lodge на 28 февруари.

И така, с подходящото настроение отиваме към кв. "Хаджи Димитър", за да станем част от една яка публика от 300 човека.

Когато един дет метъл концерт у нас е разпродаден, това няма как да не радва феновете и да не носи надежди за ъндъргранд сцената в България. Още повече в натоварения концертен график в България последните няколко години, и, още по-конкретно предвид нижещите се почти вяска седмица събития през март. Капацитетът на клуба (300), както и цената на билета (20-25 лв.) явно са добре преценени от организаторите и всичко си е както трябва. Пълна зала, някой лев в джоба за бира и планове за продължаване на купона след концерта на предварително обявено афтърпарти с бандите.

Точният час за началото на шоуто е спазен, както и този за неговия край. В 20. 00 ч. допълнителната съпорт банда за турнето, Hatesowerу вече е на сцената. Италианците не се славят с кой знае какви именити банди, но не оставяме предразсъдъците да ни затворят ушите за една млада надеждна група. Момчетата свирят по-отдавна – от 2001, както сочи официалната им страница, но под името Inside, изкарали и дебютен албум миналата година, който сега промоутират на живо. Свирят като подгряваща банда за разни големи имена и така лека-полека се чува името им тук и там. Тъкмо това правят и тук в София. "HumUNperfection" е представен с 4-5 песни и публиката казва "да" на изпълнението им, но си чака своето. Техничността им е видна и влиянията от Death са осезаеми. Такава е и леката прилика на фронтмена – вокалист и китарист Ago с Чък Шулдинър, която се хваща в стойката му, позицията на китарата и маниера на свирене.

Докато всички успеят да влязат в клуба, Vital Remains вече започват сета си. Асоциирани главно с името на Тони Лазаро (Tony Lazaro)  – единствения оригинален член в състава, и не по-малко с това на Глен Бентън (Glenn Benton) от Deicide, те са хем популярни в блек/дет сцената, хем не са сред първите 10 банди, за които ще се сетите, когато си говорим за този стил. Така или иначе с второ гостуване у нас и вярна агитка, името им е скандирано и изпълнението им прието шумно. Множеството заигравки с публиката, както и искрената радост на Scott Willy- вокал, който сякаш беше даже леко изненадан, придадоха на сета им онова нещо, което те кара да кажеш "Егати якото!" И тъкмо при тази свещена мисъл звучи "Кармина Бурана" като част от "Dechristianize"… Така изтичат отредените им 50 минути и след като Тони Лазаро е посърфирал по главите ни барабар с култовата си китарата, те се изтеглят насаме с… водката. Дали са благословията си за шоуто с "Let The Killing Begin" между останалите 10 тресни и сега са off. Но скоро след това Скот и останалите са се слели с публиката, където вече са и италианците, за да се кефят заедно с нея на Malevolent Creation, на своите кръвни братя.

"Blood Brothers", точно така, имаме предвид песента с това заглавие на Creation! Ама толкова добре са го казали. Самите те са хора, които изпитват удоволствие от свиренето на живо, от това да прекарват времето си заедно, както и когато се срещат с фенове. Това си личи и на сцената и след концерта на афтърпартито, когато просто се разминават един с друг, докато отиват за малко в натлайнера, паркиран на няколко метра от входа на клуба. Найтлайнерът – този огромен бус, това чудовище, което самите те наричат "нашия дом на колела". То кара сърцата на феновете да прескачат, когато го зърнат, приближавайки клуба или залата, защото знаят, че техните хора са там. Да, тук са! И фактът, че те са почитатели на дет метъла и 20 години му служат вярно, е част от легендарния им статус.

Да, те са тук! Massive Music са спретнали едно турне, което минава като тежкотоварен влак през София. За следващите 60 минути машинисти ще са американските детаджии Malevolent Creation. Също както Vital Remains, и те знаят какво да очакват от българската публика, защото това не е първата им среща с нея. Те у нас за трети концерт и може би именно това отприщва още по-силно лудостта на феновете в мелето, когато те са вече горе на сцената. Докато нижат олдскуул дет класики, се редим за талоне за бира в дъното на клуба и чуваме някой да крещи на друг: "Тоя е като шевна машина!", обяснявайки за барабаниста Gus Rios. Е, честно, наистина уникален барабанист, който, макар че не е част от "облика" на бандата, тъй като преди не пътуваше по турнетата с нея, дефакто е много важен елемент от нея като автор, заедно с Brett Hoffmann, на 90 % от песните на Malevolent Creation. А дали не се изкъртваме, докато забиват "Blood Brothers", "Slaughterhouse", "Eve Of The Apocalypse", "Slaughter Оf Innocence"… В паузите между песните Брет ни хвали с глас, който звучи като след тридневен, не - поне едноседмичен, купон. Потвърждаваме думите му със съркъл пит, стейдж дайв или просто леко клатене на глави на "Coronation Of Our Domain", "Monster" и "No Flesh Shall Be Spared"… Че сме най-лудата публика от цялото турне, ще чуем от всички банди тази вечер, но най-много пъти ще го повторят бразилците Кризиън (Krisiun) (на снимката).

Е, в моментa на изпращане на Malevolent Creation, хората вече са съвсем подивели. Идват онези с горещата кръв, онези, които са спонтанни и кибритлии и кръвта им кипи също като нашата, онези от другата Америка – KRISIUUUUUUUUUUNNNNNNNN! С отривисти премерени движения двама нашарени с татуси пичове от екипа на тур-агенцията отиграват по план поредното упражнение по подготовка на сцената за следващата банда. Време, което е единственият ни шанс да си вземем дъх, бира и… каквото дойде. Триото от Бразилия се разполага на просторната сцена и връща спомените на мнозина за първото си гостуване у нас преди 3-4 години.

Разстрелите са светкавични, а китарите обикалят като в лабиринт. Вокалистът/басист Alex Camargo, както обичайно е общителен и въпреки болките в гърлото, за които казва по-рано същата вечер, докато се здрависва с фенове на входа, не щади и благодарностите си за якото шоу, в моментите, в които не изкъртва микрофона с гърлището си по време на песните. Скрит от сета барабани, Max Kolesne обаче ни готви също едно голямо "благодаря". Поднася ни го с уникално дръм соло. Онова, което ви казахме за Gus Rios, важи и за този тук. Третият от братята - Moyses Kolesne, макар на вид по-сърдит, е също трогнат от посрещането. И как няма да е - представянето на актуалния им албум "The Great Execution" е суперуспешно.

Близо един час минава и парчета като "The Will To Potency", "Vicious Wrath", "Combustion Inferno", "Sentenced Morning" и изненадата в сета - "Ravager" ни карат да стискаме юмруци, да вирим ръце с пръсти, свити в правилния знак, и да припомним на мозъка си що е то земетресение. За край гостите изцепиха "BlackForce Domain" от едноименния им дебют през 1995.

Но това не е всичко. Вечерта си има и изненада, и то каква! Кризиън канят на сцената Брет и Тони за едно парче, "което лесно ще познаете", както чуваме от там. Това е класиката на Венъм (Venom) "In League With Satan". Гръмовен звук ни блъска с три гърла на фронт линията. Кавърът се получава супер и е видимо, че на музикантите не им се слиза от подиума… Може би затова Алекс просто се гмурка в публиката, вместо да се изниже към бекстейджа.

Че изобщо не им се тръгва, става ясно и от дългия им купон с феновете в "ложата", на афтъра. Там се сливат с хората, които разгорещено коментират концерта, пийват сладко и раздават автографи и силни прегръдки, снимат се…

Каква вечер само!

Искамe пак и дано да стане скоро. Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".