To Hell With Deicide! При това с боен вик

Жигосан, обърнат кръст на челото с метална пластина в същата форма, втъкната в него, не е нещо, което се забравя лесно.

Glen Benton (Глен Бентън) носи такова чудо сигурно над 20 години. Друго, което трудно се гони от съзнанието, е едно изказване на същия знаков фронтмен в интервю, при което на въпроса: "Какво би направил, ако видиш давещ се поп?", той отговаря: "Бих го замерил с камъни". Ето такъв е Glen Benton – стожер на металягите Deicide, които удариха хедлайн в столичния клуб R.B.F. в съботната вечер.
 
Малко преди 19.00 ч. първата от общо 4 подгряващи банди вече свири последното си парче. Това, което успявам да видя от Arvas, са потни тела с размазан корпс пейнт и патрондаши. Успявам да чуя половин песен и като надничам в клуба, виждам, че не само аз съм ги изпуснала – вътре има 15 души, а отвън - около стотина. Класика, съвсем по български. Класика, но по полски е организацията на Тhе End Of The World Tour/US Death Metal Masters 2013. Пакетът е спретнат от Massive Music, които, както обикновено, са взели 4 банди оттук-отам, и които си плащат съпорт слота. Компанията в найтлайнера е интернационална. Шоуто е започнало навреме и всяка от отварящите групи има по 30-ина минути шанс да разбере дали не я харесват единствено гаджетата и приятелите й от квартала. Последното може и да прозвуча малко грубичко, но банди по цял свят – бол, иди че им хвани края. Особено пък когато са нови.

Хубаво би било, ако организаторите - в случая MediaPlan Group, имаха глас относно подгряващите и ако можеха да добавят една българска банда, но не би. Поляците винаги си идват с препълнена вече листа с изпълнители.

R.B.F. се превръща в средношколска сцена, когато излизат французите Sweetest Devilry. Сформирани миналата година, те видимо полагат старание, но ги чака доста работа. Мелодичен техничен дет с блек нотки, които предлагат не е от най-запомнящите се преживявания, но пък не е и чак човек да съжалява, че си губи времето.

Хората в залата вече са приличен брой, а за познатите ни вече Karnak ще се посъберат още. Едва ли гостите са вярвали, че ще се върнат у нас така скоро - след 2-3 години след като свириха с Kataklism (Катаклизъм). Те обаче май имат абонамент за турнетата на Massive Music. Музикантите изстрелват 30-те минути дет метъл, но при тях вече подкрепата от публиката е осезаемо по-силна. Има блъскане, куфеене, бойни викове – както си му е редът. Синхронът им във всеки аспект е завиден. И с един вокал са доста брутални, но като се включи и вторият, изкормянето не ти се разминава. Бавните моменти са зарибяващи и тълпата е повлечена в танци. Не съм специалист по Karnak, така че няма да седна да обяснявам коя песен са свирили и различно ли е звучала от студийния запис, но мога да  кажа, че са яко олдскуул и добре се поемат от фенове на Criptopsy и Cannibal Corpse например.

Без да очаквам, втората за вечерта френска банда Destinity ще вземе да открадне шоуто. Мелодичният дет, който забива с много плам и енергия, ми е точно по вкуса. Скромността на момчетата обаче не им позволява да повярват на думите ми, че за мен те са хитът на вечерта, когато си говорим след концерта. Не им се тръгва, искат да изпият по още една бира с нас, но познаваме поляка и не вярваме да им позволи да нарушават графика. Интересни китарни постройки, жив пощръклял от кеф вокалист и здраво куфеещи китарджии - какво да не им харесаш. Метълът по шведски почти винаги е най-сигурният начин, по който да бъда спечелена. Двойни ръмжащи катарки, мелодия и бруталност наедно, ала Peter Tatgren вокали с харш и чисто пеене. Плюс силно сценично присъствие. Улучиха ме.  Дори в момента слушам "Black Sun Rising", към която има клип. Вероятно асоциациите с Hypocrisy не са случайни.

След сета на Destinity като че ли малко започваме да усещаме умората, но това чувство бързо ще изчезне с появата на сцената на американската дет машина Deicide.

Кажи: Тампа, Флорида, и е достатъчно да дефинираш 1) Glen Benton и Ко., а оттук и 2) самия дет метъл. Несъмнено най-култовият албум на Deicide е "Legion" (1992) и сега като го пиша, мога да се ударя силно и звучно по челото. Аре, стига, бе, колко години минаха… Още си пазя касетата, "издадена" от някой от българските пре-записвачи, когато излезе албумът. От него в края на сета ни свириха - за нерадост на старите ни вратни кости, "Dead But Dreaming". А ни започнаха с … 3 песни, залепени една за друга.

Няма поемане на дъх, братче. Benton е много нахилен през цялото време. Не говори много в паузите и не вика: "Не ви чувам, София!". Кърти баса и със силно изразителни злобни физиономии нарежда богохулни лирики.

До последно се чува "Satan Spawn, The Caco-Daemon" от разни страни, но нея я няма в сет листа. Там обаче е друг хит - "Lunatic Оf God’s Creation"от дебютния албум, озаглавен "Deicide" и издаден през 1990. От него забиват още "Sacrificial Suicide" и "Dead Вy Dawn".

Погледите са вперени не само във фигурата на Benton (на снимката). Все пак на сцената е и основният композитор на песните на групата и също оригинален член от създаването й през 1987 – барабанистът Steve Asheim. Той, между другото, свири и на китара и се е включил и с този инструмент в нейния последен засега албум "To Hell With God" (2011), както и в предишния - "Till Death Do Us Part" (2008). А иначе умее да свири и на пиано и е самоук. Отдадеността му зад сета барабани, който го скрива сега, е искрена. Хвърля яко пот, но изглежда като фасулска работа в неговите ръце. Ама не е. Овации обира и познатият на всички бивш канибалец Jack Owen. Китаристът с особен стил напусна Cannibal Corpse през 2004. С Deicide има записани 3 албума: "The Stench Оf Redemption" (2006), "Till Death Do Us Part", "To Hell With God". Четвъртият член е Kevin Quirion – китари, който е сред главорезите от 4-5 години, след като братята Hoffman си биха шута. Преди него, за съжаление на посрещачите, беше и Ralph Santolla. Гостите блъскат още с  "Conviction", "Into Тhe Darkness You Go", "Hang In Agony Until You're Dead" и "How Can You Call Yourself A God" от  ("To Hell With…") и "Desecration" (от "The Stench Оf…" ) и "Blame ItОn God" от "Serpents Of The Light" (1997)…

Не знам кой може да ме убеди, че е минал един час, откакто Deicide са на сцената и затварят шоуто вече. Май само часовникът... Обаче аз така и не го поглеждам. Нали "Ложата" е отворена колкото и да е часът. Пренасяме се там.

И метъл купонът продължава… Снимки - в секцията "Галерия".