Underworld и Jamiroquai: акценти за спомен от Sea Dance Festival

Здравейте, приятели!

Отново сме заедно, макар и след няколко дни отсъствие. Извинения за последното. Както вече обяснихме - по време на фестивалите се случват какви ли не премеждия. Та, след загубен и, слава богу, намерен портфейл и документи, отново сме на линия, за да информираме за най-интересното до края на Exit Adventure Festival и най-вече втората му част - Sea Dance Festival в Будва, Черна гора.

Започваме!

Последната вечер на Exit в Нови Сад сякаш премина по-семпло от останалите, или просто ние не можехме да й се насладим напълно, отдадени да решим по-важни (за нас) организационни проблеми като обикаляне по Lost & Found щандовете в опит да открием загубен/откраднат портфейл с немалко пари и всички документи - лична карта, банкови карти и др. В крайна сметка щастието ни се усмихна, а ние се утешихме със... сън. Така че - който бил, бил, който не - да чете нататък.

На другия ден логично дойде денят на страшния... път. Започна в 8 ч. със събиране на багажи, сгъване на палатки и прочее. Продължи с 12 и кусур часа път през красиви планински терени и ограничение на скоростта (от максимум 60, рядко 70 км./ч.). Ужас! Е, поне бе наистина красиво. Препоръчваме да се посети! Около 1 след полунощ все пак пристигаме и разпъваме палатките. Следва сън, а нататък - и по-интересното.

Будим се екзалтирани за... плаж. За жалост обаче плажът не беше много достъпен. След неколкократно препращане от охраната, оставаме с впечатление, че никой не знае откъде и как трябва да се мине. Информация, табели, указания и други просто липсваха. В крайна сметка - за да стигнеш от точка A до точка B, явно тук трябва да заобиколиш през точки C и D, примерно, а най-честите думи, които чувахме, бяха "you can't" и "I don't know". Жалко! А в този ред  на мисли - и други негативи. Първо - цените бяха доста високи, а организацията  - почти нулева. Отне ни около ден да разберем къде е прес кемпа, който впоследствие на два пъти беше затворен. Затова и чак сега четете този репортажен пътепис, ако съществува такъв жанр изобщо.

И все пак, нека по-надолу се концентрираме основно върху музикалната програма на Sea Dance Festival 2014.

В първия ден партито стартира по-осезаемо към 17.00 ч. със сетовете на Klingande (включил се по-късно и на Main Stage-а) и фаворита Roger Sanchez на Dance Paradise сцената, разположена на плажа. Безспорни фаворити обаче бяха музикантите от Jamiroquai. Насладихме се на фронтмена Джей Кей и Ко. след кратка дрямка в чил зоната. Тълпата танцуваше в транс, омагьосана музикално от Jamiroquai и невероятните светлинни ефекти. "Virtual Insanity" (https://www.youtube.com/watch?v=4JkIs37a2JE) -  истинско шоу за сетивата и душата. Другото са подробности. За справка - купонът на главната сцена продължи със сет на Klingande (чуй популярното "Jubel" тук: https://www.youtube.com/watch?v=b6vSf0cA9qY), който явно бе познат и обичан от повече то от присъстващите.

В по-късните часове на нощта партито продължи на Dance Paradise, въодушевявайки хаус/транс маниаците, ние се позавъртяхме около Reggea Stage-а за лайв на Show Тime, Souk Vibes, Irie Revolution Sound и Pushka. Въпреки сравнителното разнообразие на изпълнителите там обаче нямаше как да не ни направи впечатление присъствието на почти едни и същи групи и артисти (още от Exit-а в Нови Сад), което важи и за Latino Stage-а. Също така - и твърде честото "въртене" на едни и същи реге евъргрийни, което донякъде е ОК, но... всички сме наясно с творчеството на Bob Marley например, и се надявахме да чуем повече нова авторска музика. Не че такава липсваше изобщо, но определено можеше да бъде застъпена повечко. Благодарим за проявеното разбиране и другия път - молим, дайте шанс за изява на повечко местни артисти, няма да сбъркате...

Ден втори предложи определено по-пъстра и интересна програма, а партито се въртеше основно около Main Stage-a. Стартирахме със сръбската хардкор/пънк реге банда Eyesburn, която определено ни изненада. Бих я описал така - визуално вокалът изключително наподобява Snoop Dogg (не знам как, сърбин е - б.а.), а музиката е като Rage Against Тhe Machine, но омешана с повечко китарки и реге. Агентите определено знаят как се прави супершоу. Виж последното им видео - към парчето "Frontline" (https://www.youtube.com/watch?v=ORM1VyVZaKg), за да придобиеш представа.

Последваха нашите любимци - сръбските рапъри Bad Copy, подкрепени от общ лайв с черногорските си "колеги" Who See. Последните не ни бяха известни, но се представиха добре. (чекни последния им видео клип тук: https://www.youtube.com/watch?v=DmjLYA9Br8s). И все пак - скивайте видео от шоуто на Bad Copy (https://www.youtube.com/watch?v=_1McHa1TD5Q) с хита "Esi mi dobar" (оригинален клип: https://www.youtube.com/watch?v=5OVY7MmSSYs - задължително да се гледа!) и преценете сами. Накратко - Bad Copy са си класа, но в крайна сметка и двете групи се "вързаха" много добре. Браво за тази свежа рап комбинация! Подкрепяйте локалните артисти, друго не бихме добавили...

Партито на главната сцена продължи с другите фаворити на вечерта - Example с живо участие и Djajkovski feat TK Wonder. Относно първите, ето видео от представянето им (https://www.youtube.com/watch?v=YI6tz9lHP7Y) и ще получите бегла представа. Или пък чуйте/вижте и това  (https://www.youtube.com/watch?v=CLXt3yh2g0s). Сега как е? Та, накратко - представянето на актуалния британец Example беше просто много добро. Сори за пропусналите. А относно Kiril Djajkovski feat. TK Wonder - нужно ли е да обясняваме колко яко е било? Ако още се чудите кои дъ фак са тия, просто прослушайте последния EP албум на Kiril Djajkovski (Македония) и TK Wonder (Великобритания) тук: https://www.youtube.com/watch?v=_TPDxLDSgbU. Накратко можем да опишем звученето им като електронен микс между музиката на Балканите, дръм-ен-бейс и електронен денс авангард от Великобритания. Плюс леко влияние от румънски брас.

Ден трети предложи основно... Underworld. Пионерите на британския електронен и денс саунд разгънаха пълна гама от своите класики. Възхитени бяха не един и двама, а в тълпата се наблюдаваше изключително възрастово разнообразие. Преди класиците Рик Смит и Карл Хайд (на снимката) Main Stage-ът бе наженен от "супертанцувалния" сет на британския диджей и продуцент Mark Knight (изявил се предишния ден и на Dance Stage-а). Така че... почвата бе - меко казано!, "подгрята".

В резюме: втората полoвина от Exit Adventure Festival - Sea Dance Festival, провел се на Jazz Beach в близост до Будва, ни предложи: красива природа, бистро море и страхотни гледки. Въпреки това, не липсваха и негативни емоции. палатковият лагер например бе разположен в съседство с друг кемп, който му препречваше пътя към плажа и през който не можеше да се мине, така че трябваше да се заобикаля. И то много. Доста неприятно е когато вместо за танцуване и забава, времето ти минава във вървене (т. е. заобикаляне) от една сцена към друга. Краката "капват" и не ти остават сили за танцуване. Не е приятно, меко казано. Другото, иначе, (да се разбира - музикалната програма) си беше ОК, съвсем фестивална. Само дето често между участието на един и друг артист, застъпени плътно в програмата, често имаше немалка пауза. Също така - не успяхме да видим почти никакви нови лица на латино и реге сцената (преобладаващите вече ги бяхме слушали и гледали още в Нови Сад). Т.е. на тези сцени купонът просто продължаваше, но и не ни предлагаше нищо ново. Жалко. А, и цените бяха доста по-високи от тези в Сърбия. Абе, да си го имате предвид, ако решите да посетите догодина. Just in case...

Ta, това бе всичко, прЕатели. Обичайте се и ценете авторската музика. И пътувайте повечко, усещането е незаменимо.

До скоро.