Виж кой спечели книгата Всички обичат Сиатъл

Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.

Предложението за съвместната ни игра този път бе на Петър Хераков, писател, журналист и отявлен меломан, на когото дължим появата на "Всички обичат Сиатъл" ("Everybody Loves Our Town").

Един от вас получи уникалния шанс да се сдобие с екземпляр от луксозната творба на издателство "Симолини", чийто тираж е изчерпан.

Името на късметлията беше изтеглено на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:
 
Откъде идва името на митичния лейбъл Sub Pop?

Вярното е: Зад Sub Pop Records стоят американците Джонатан Поунман и съдружникът му Брус Павит, а името на звукозаписната компания е съкратено от заглавието на Subterranean Pop - фензин, издаван от Брус Павит навремето.

Честито на: Андриан Анастасов.

"Всички обичат Сиатъл" е първата книга изцяло за гръндж направлението, преведена на български. Марк Ярм е автор на увлекателното четиво. Той отделя три години за интервюта и срещи с всички замесени, за да разкаже цялата история: основаването на банди като Саундгардън и Мелвинс, ранните години на фензина Sub Pop, смъртта на Андрю Ууд, колосалния успех на Нирвана и Пърл Джем, медийният балон, самоубийството на Кърт Кобейн, тъжните последни години на Лейн Стейли и слизането на жанра от голямата сцена. Ярм влага много любов и резултатът е забележителен: истински, интимен и епичен. Забележителен подарък за сцената.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.

Част от спомените на Мелвинс за знаменития Кърт Кобейн, фронтмен на Нирвана:

Бъз Озбърн: Бях на 12, когато се запознах с Кърт. Реално се опознахме в часовете по рисуване. Той рисуваше доста добре, затова драскаше интересни неща, като учителя с отрязана глава, но изглеждаше точно като учителя! Или рисунка с момиче, което бива изнасилвано, а после се оказва, че е момиче от класа. Тъпотии от осми клас. Линчувания, тъмен хумор. Още харесвам такива неща.

Мат Люкин: Помня, че Кърт се загуби за няколко години и после един ден се появи на репетиция на Мелвинс с някакъв, който живееше в съседната къща. И двамата бяха пияни. Ние просто свирихме кавъри на Клаш в гаража на Дилърд. Помня, че се изкефи много, съответно почна да идва по-често.

Бъз Осбърн: Веднъж ченгетата закопчаха Кърт, но останалите избягахме. С него, Люкин и не знам още кого се мотаехме и драскахме простотии със спрей – любимото ми беше FUCK YOU с големи букви. Мисля, че надрасках и "Бог е гей" или нещо подобно. Полицията постоянно ни тормозеше по един или друг начин. Но това беше единственият случай, в който някой от нас наистина отиде в затвора. Кой плати гаранцията на Кърт? Не бях аз. Ако бях отишъл, щяха да ме набутат и мен при него. Майната му, трябваше да се оправя сам.

Дейл Кроувър: Дали е вярно, че Кърт спа върху кашони на верандата ни? Майка ми направо изтрещява покрай тази история – "Спал е на верандата ми и не съм разбрала?!". Знаете ли, най-вероятно е спал един път, докато е бил пиян, и това е всичко. Всичките тези неща са толкова раздути, но никой не иска да чуе истината. Като например историите, в които Кърт спял под моста. Това не е вярно! Знам, че спа там веднъж, но не е, както той разправяше – че е прекарал там дни наред, лежейки, превръщайки се в изстрадал артист. Това е най-големият мит всъщност: Кърт Кобейн, страдалецът. Хората не осъзнават, че той беше забавен агент!

Мат Люкин: Кърт се пробва да свири в Мелвинс и звучеше зверски! Няколко дни по-късно питах Бъз какво става с Кърт, понеже наистина ми беше харесал, но той ми каза: "Не мисля, че ще се получи".

Дейл Кроувър: Обмисляхме да вземем Кърт в бандата, но той нямаше никакво оборудване. Как ще свири, ако няма дори усилвател? Не е като да се е пробвал и да се е оплескал, просто нямаше никакви пари и животът му беше пълна бъркотия.