Когато става въпрос за "DJ Mag" и организирано от неговия екип парти, винаги съм раздвоен, та дори и разтроен, сядайки пред компютъра да споделя пресни впечатления.
Лесно е да излъжа и да наредя само добри думи за шоуто, което са направили миналата вечер. Не е трудно също така да излея само негативни оценки, защото не съм бил на кеф и събитието не ми е било по вкуса. Да заприличам на онази недобре конструирана ракета, на която космосът й е виновен...
С партитата на "DJ Mag" обаче не е толкова лесно и просто. Съществуват няколко причини за това.
"DJ Mag" e списание, което много уважавам и много се радвам, че е ситуирано в малка България, а екипът му дори прави свои партита. Това съм го казвал и преди. Но намирам за редно да го потворя и сега.
Ето защо логични са и големите очаквания. Едно от нещата, които изданието прави, е да брои и класира световните диджеи. Кой под кой номер е, как се е представил през текущата година, кой кого е задминал и така нататък... Също така логично е, след като медията е известна с класацията си "DJ "Top 100", за която всяка година гласуват хиляди хора по света, на парти в София да очакваме именно диджеи от чарта "Tоп 100". Това не се случи нито на предишното събитие в Хладилния завод, нито в подземието на НДК вчера. На въпроса защо списание, което обръща специално внимание на топ диджеите, не ни радва с наистина звездни артисти, вероятно има много отговори. Все пак бих се радвал да бъде оповестявано за поканените от екипа гости на кое място са в годишната надпревара. Ако броят след сто, разбира се.
Онова, което е безспорно и прави силно впечатление, е подборът им за място за партита. Винаги оригинално и различно. Това кара гладните за алтернативни изживявания нощни кръстосвачи на София да се пробват именно на събитията на "DJ Mag".
Стратегията е печеливша дотук. Но организаторите стигат и по- далеч. Обстановката на тези интересни парти места винаги е блестящо организирана. Хора с опит и възможности са го направили, си казваш, или с голяма фантазия и възможности. Това в пълна степен важеше за партито в "Хладилния завод" – където от някакъв бивша развалина бяха превърнали терена в бляскав суперклуб.
Подземието на НДК, наречено "Дебаркадер", не беше чак толкова успешно маскирано, но имаше всички най–важни и необходими за едно хубаво парти реквизити.
Ако си представим, че "DJ Мag" ни бяха поканили на вечеря, то от подредбата на масата не можеше да останеш разочарован – сребърни прибори, свещи и чисти салфетки. Единственият проблем беше ястието. Пристигнало студено, дори не подтоплено и останало такова... до края на вечерта.
Събитието беше пълен провал откъм звук. Такъв звук, който би те накарал да си тръгнеш пет-десет минути след като си дошъл. Което и направиха доста хора. Звук като от третостепенен аматьорски хорър филм, в който жертвата врещи, но не ти става ясно колят ли я или се смее. Онези, които имаха волята и смелостта да останат, се долепиха близо до пулта на диджеите, като почти опразниха задната част на помещението. Там - близо до диджеите, беше някак по-поносимо всичко, разпознаваха се вокали и звуци. Мъчех се да разбера дали проблемът е технически или циментовата акустика беше изиграла лоша шега на купона. След като не успях, реших, че няма значение май...
Но има значение това, че проблемът с лошия звук не е само на българските електронни партита. Проблемът със звука го има в българското кино и театър, телевизия и радио, в българските пиратски и оригинални дикове, в поп музиката и чалгата, в зала 1 на НДК, в операта... Та дори и в странния шум, който издава българската преса.
В заключение за саунда бих казал: моите уважения към Звука (с главно "З") – оказва се, че никак не е лесна работа...
Явно този препъникамък или ще се преодолее, или не. Мога само да стискам палци, пък времето ще покаже... С една голяма уговорка обаче! Хората от музикалния бизнес трябва да са наясно, че няма как да се рекламира закупен музикален продукт, чийто звук не е ок. Няма как да се направиш, че не си го чул. Чуто – платено...
Начинът е да не пожелаеш да го чуеш пак...Имах доброто желание да кажа добри думи за героите на вечерта. Това бяха Аероплан (Aeroplane) и Давид Карета (David Сaretta). От любопитство си направих справка къде се намират те по алтернативни на "DJ Мag" класации за диджеи. И реших да не ви казвам. В крайна сметка не са чак толкова важни някакви си класации, същественото е, че момчетата се постараха да надвият кошмарния звук, каквото и да пускаха.
За край ще споделя, че много харесвам "DJ Мag" и искрено се радвам, че са в България и се опитват да разнообразяват клубния й живот.
Ще отида и на следващото им парти, както и на предишните.
И ще искам събитието да ми хареса.
Коментари