Artmospheric 2010 – Ла Калуш транс


Artmospheric 2010 – Ла Калуш транс

2406

Изпод гъстата витошка китна гора, цяла обляна в капки майска вода, постепенно плъзва мъгла и поглъща заченалото пето издание на фестивала „Артмосферик” ("Atrmospheric") (21-24 май).

Вече втори ден в планината над индианските шатри, палатки и тенти, из полянки и пътечки измежду украсените сцени и работилници щъкат приветливи хора като мравки с наскоро поникнали им крила. Мъглата отстъпва на слънцето за малко, после дъждец навестява навестява събора, редуват се облаци свежест и звукови струи от всякакъв спектър. Такъв е като цяло и замисълът на освежаващо променливия панаир с арт–сфера.

Току след чай-шопа и малката шатра–сцена, сякаш изникнала ненадейно изпод ситния дъжд като гъба, примамва бродници маслиненозелената тента „Хижа Книжа”. Там на втория ден от феста - обявен за транс, се провеждат литературни четения едновременно и пооотделно, наум  и на глас, разказват се приказки – писани и неписани. Докато някои от слушателите рисуват на листа илюстрации, слушайки, се редуват разкази. Един от тях събира все повече кротко насядали хора. Говори се за далечното място и време в Северозападна България, за ритуала калуша...

...Докато река Цибрица се разлива, променя и събира в своето непостоянно като цялата пролет русло, там, където големи бели чапли с криле, разперени като сенчест покров в продължение на една точно определена и все пак меняща се във времето като самата река седмица – Русалийската, по нивята цъфти билето на име омайниче. В ранни зори, когато всичко още е окъпано в безмълвна роса, умислен възрастен мъж бере от омайничето с ръкавици и необличано цяла година приготвено нарочно облекло. Прибира се вкъщи и прибавя от предварително приготвените останали съставки специална отвара с т.нар. мълчана вода.

Всяка година той прави това в строго определен ред, на който е научен преди много години от наставник, който го е избрал лично измежду всички в селото - да го наследи като вата. Ватата е като старейшина на Калушарската дружина и има задължението да приготви отварата и да чака в определения ден в дома му един по един със специалните си одежди да доходят един по един всички калушари - играчи. През тази седмица само дружината обикаля всичките селца от двете страни на реката, чак до устието край Дунава. Играят за здраве навред, получават дарове. Понякога в къщата на ватата идва и някой нов момък, желаещ да се присъедини в дружината. Бива внимателно преценен. Дали ще спазва обета да мълчи строго пред всеки външен на дружината, колко способен и издържлив е да танцува в продъление на цяла седмица и най–сетне доколко е податлив на ритъма и вътрешния живот, обладаван от ритуала с играта на откриването на калуша – способен ли е да се превърне в нещо различно.

За откриването на панаира се събират от много села от Златията, все по поречието. Мостове построени там няма. Мало и голямо вади от дворовете старите дървени корита за къпане, мятат се в тях понявга и по двама и трима и се понасят през ръкавите на реката, през наносите й, островите и полуостровите – всички устремени към голямата панаирна поляна. Петъкът на Русалийската седмица в началото на лятото е началото на тридневното празнуване. Ще играят калушарите. Навред край техния кръг няма място за преминаване. Хората са един върху друг. Всеки иска да види хорото им с техните геги, пъстри носии, влудяващо отсечен, бърз танц – „калушарската” и виковете им:  „Ла Калуш! Ла Калуш!”.

Децата са се покатерили на близките дървета. Някои тръпнат в страх от големия момент, когато страшният вата с маската, стоящ в средата на калушарския кръг, ще избере един от дружината, който да повали... С отворената си като черна бездна паст, от която стърчат големи, извити като на глиган зъби и мятаща се на всички страни ведно с насечения ритъм бясна черна коса. Вата се върти и мята около гърнето с приготвената отвара преди да го вдигне и започне да го поднася към главите на играчите един по един. Те вече са уморени и са захвърлили калкпаците си на земята. Свирнята на гъдуларя зад тях е все по–бърза и по–бърза, техните движения – също. Ватата се тресе все по–неудържимо, размахвайки гърнето пред страшната си маската. Той си избира един от дружината, който смята за най–подходящ и се съсредоточава единствено върху него, докато калушарят не поддаде и припадне.

Вече се свечерява, всички спотаяват дъх и зачакват дали играчът ще се вдигне пак на крака. За да се случи оздравявянето, останалите калушари и ватата трябва да се потрудят с удвоени сили. Хорото достига непознати на самите играчи висоти, те не съзнават предела на възможностите, които са в състояние да достигнат в този момент. Едва сега се проверява дали ватата е подбрал и подредил добре дружината. Той сам вече бае и се върти над припадналия. И накрая душата на калушаря се връща обратно в тялото, а той идва на себе си. Изправя се. Калушарите свършват танца. Веселието може да почне вече.

На "Артмосферик", насред пияната съботна нощ в планината, зад пулта се вихрят свръхритми – Tripitale (на снимката) извайва сайкъделик торнадо, което привлича и поглъща всички насред очертаната поляна пред главната сцена. Атмосферата изцикля. Върху самата сцена–шатра залепват цветни проекции: индианци, шамани, всевиждащи очи и мандали. Отгоре измежду облаците плава дива луна. Хората наместо изморени, неочаквано и за самите себе си, но не и за транса, са презаредени. Bсе в същото торнадо действат и Kundalini и Setanic - по изгрев разпръсват облаците като две свързани гръмотевици и Dina & Chev .

Поляната най–напред е останала без трева, после под дъжда, когато всички са се крили под шатри, тенти и из палатки, се е разкаляла.

Сега отново е суха – стъпкана до равно пръст под нозете на въртящите се около собствените си оси играчи.  Още за фестивала - скоро!

Още от БГ зона


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Любо Киров - "Ново сърце"

Видео


Албуми


Любо Киров - "Ново сърце"

Скоростта, с която Любо Киров разпродава концерти в огромни зали и създава нова музика, е завидна.През последните...

Най-четени новини


виж всички