Балканска джаз китка от Теодосий Спасов и Ко. в Деня на музиката

Първи октомври се оказа празник на много неща, но най-вече Световен ден на музиката.

И не че имаме нужда от специален повод, за да послушаме нещо хубаво, но пък като се предоставя така възможност, още по-добре. Празникът ни честити лично Теодосий Спасов, събрал в уютното пространство на Sofia Live Club музиканти от звездна величина, обединени от балканските си корени.

Хемус Колектив е името на проекта, на чийто премиерен концерт имахме удоволствието да се насладим. За понеделник вечер клубът бе учудващо пълен – но пък "учудващо" едва ли е точната дума, когато говорим за Теодосий, пък било то и за съвсем нов, непознат проект. Името му гарантира класа, качество и интересна музика, а бърз поглед към биографиите на другите музиканти не оставя никакво съмнение в това. Сръбският пианист Боян Зулфикарпашич, по-известен като Bojan Z, е носител на престижните титли "най-добър джаз музикант на Европа" (2005) и "най-добър джаз музикант на Франция" (2012). Македонският басист Мартин Джаконовски участва в над 80 албума на едни от най-големите имена на съвременната музика, а революционният метод в свиренето на ударни инструменти на гръцкия барабанист Костас Анастасиадис става причина Музикалният институт в Холивуд, Калиф, да учреди специална музикална награда на негово име.

Въпреки звездния ореол около квартета, на сцената към 21.30 ч. излязоха не недостижими величия, а земни и усмихнати музиканти, които публиката веднага припозна за свои и прие безрезервно, а те отвърнаха с шеметна смесица от джаз и балкански мотиви в общо осем композиции. Макар вече да е октомври, навън все още е лятна вечер, вътре в чашите блещукат дестилирани сълзи от грозде и пшеница, а на сцената се ражда музика, трептяща от светлина, за която няма граници, натежала от слънце – такова, каквото гали натежалите класове из равнините на юг и запад от Хемус.

Първи изпод пръстите на музикантите се отделиха звуците на "Xenos Blues", композиция на Боян Z. До края чухме още две парчета на пианиста, сред които и "Zeven", а клавирът, с плътния си и многопластов глас, сякаш доминираше звуковото пространство на вечерта. С три композиции се представи и Теодосий – "Четири котки и една луна", невероятно красивото "Бягство от действителността" и бисът "Малка играчка".
 
"Five Steps For Us To..." бе авторското участие на Костас Анастасиадис в тази балканска джаз китка, а "Sad Song” на Мартин Джаконовски бе колкото тъжна, толкова и ефирно красива.

Час и половина музика се преля неусетно и отзвуча с топлото усещане за пълнота и, пак ще се повторя, красота, мимолетно усещане, огледало се в огледалния лак на баса и рояла, прозвънтяло по ръба на чинелите и отлетяло като подсвирване на кавал, едновременно земно и небесно.

Като шепа звезди над шепа топла пръст, дъхтяща на музика в ококорено-лунната вечер.