Зала 1 на НДК и организаторите "Арт БГ" бяха домакини на поредния концерт на Бони Ем (Boney M) в София снощи.
Немските звезди за един ден изнесоха цели два концерта, един след друг, пак на същото място преди година.
Но да не избързваме със събитията.
Преди хедлайнърите като подгряваща група излязоха Трамвай N 5. В медиите преди концерта се твърдеше, че самите Бони Ем са си харесали съпорта. Възможно е изборът им да е бил продиктуван от идентичната конфигурация: в "трамвая" са четирима души – три жени и един мъж, както и Бони Ем... Което, разбира се, е известно.
Известно е също така, че по социалистическо време не можеше да се слуша музика от Западна Европа и Америка, но за сметка на това в България си имахме - къде добре, къде не чак толкова добре, докарани, социалистически копия почти на всички групи. Чрез сълзливия мини хор Тоника СВ например въобще не е трудно да се сетиш за АББА, чрез Васил Найденов за Стиви Уондър, чрез Щурците за Битълс и т.н.
Но да се върнем към изявата на Трамвай N 5. Шоуто им можеше да се похвали с много сценичен пушек. "Усмивката – тя води двама млади". Старите непипнати аранжименти от 30 и повече години. Три жени, забавно неуверени и в пеенето, и в хореографията. Онези приказки, характерни за соц. певците и групите – “Ние пак сме с вас”,"Обичаме ви” и “Моята публика!”. Неизбежната микрофония, която до три пъти е простима, но след това вече те кара да се чудиш къде са озвучителите в тази държава?!
Отварям скоба - в 99% от музикалните събития в България звукът е зле. Въпросът е сериозен и е от голямо значение. Някой, който знае как се докарва саунд, да се заеме... или ако не му се занимава, да каже на други как да го направят. Край на скобата.
Трамвай N 5 бяха като онези сладкарници едно време, в които нямаше торта гараш, но за това пък се продаваше розово парфе, на което винаги му липсваше захар и с което неизменно си купуваш и бозичка.
Но хайде: преглътнах парфето, така както и навремето го преглъщах, в очакване на оригиналите.
Оригиналите… донякъде обаче. Вероятно повечето в залата хора знаеха, че това не е автентичният състав на Бони Ем от 70-е и 80-е години на миналия век, когато са в разгара на славата си. От тогавашния бляскав период, когато групата излиза на сцената с уникални костюми и почти целият свят танцува диско, във формацията сега е само Мейзи Уиламс. Останалите трима певци са нови. Самата фронтдама на шега предупреди публиката да не я пита за годините й. А аудиторията я послуша.
Онова, което повечето хора не знаеха, обаче е, че в момента групите с име Бони Ем са повече от една. Може да се каже, че са почти четири. Понеже по-горе стана дума за соц. копията, самите Бони Ем също са се копирали няколко пъти. Също като Мейзи, всеки от другите вокалисти от оригиналния състав си има група със същото име. Дългите съдебни дела, водени в миналото, така и не решили кой да ползва доходоносното име. Уникалното в случая е, че различните състави с едно и също име - Бони Ем, изнасят еднакво успешни концерти навсякъде по света.
Като преглътнем и този факт, трябва да се каже, че вариантът на Бони Ем, който видяхме вчера, не беше зле във вокално отношение. Певиците бяха доста добри и в пеенето, и в естественото си поведение на сцената. Макар и със закъснение около 30-а години нашите "трамвайчета" имаше от какво да се поучат. Прозвучаха само най–известните хитове на групата като "Daddy Cool", "Ma Baker", "Belfast" "Rivers Оf Babylon" и "Rasputin".
Залата беше пълна и макар публиката да не беше в супереуфорично настроение, хората се кефеха наистина. Вероятно защото се връщаха в онзи период към края на седемдесетте, когато не само диското, а и самият живот не бе толков сложен.
От фронта Мейзи Уилямс сподели, че българската публика била една от най–прекрасните публики, най–топло приемащата аудитория, най – емоционалната...и така нататък... Може би и за това я покани да се качи на сцената при групата.
В началото само малките деца се престрашиха, но после и възрастните се изкушиха. Мъжете държаха да разцелуват вокалистките на групата на всяка цена Жените - да се снимат с тях...
Бони Ем честитиха идващата Коледа на всички и изпяха коледна песен, заобиколени от публиката, точно като на предишните си изяви в столицата. После продължилото малко повече от час шоу, завърши.
Макар истинсите Бони Ем с техния карнавал, диско топките, танците ала Жозефина Бейкър и интернационалните им хитове да принадлежат на 70-е, днес зверовицата Лейди Гага не се свени да изполва семпли от техните шлагери в някои от своите парчета.
Доказателство за това, че диското е безмъртно. Само дето се променя.
За щастие - леко...
Коментари