Знаем, че Hills-а, или HOR - както бихме го кръстили накратко по западен тертип, ще е мащабно събитие, по-мащабно и от миналата годинa.
Знаем също, че ще примами в Пловдив хора от цял свят, ама нали казват: буквално цял свят... Знаем и някой и друг трик за оцеляване на фестивал. Калени, бойни, видели и 2, и 2002. Печени в огъня на метъла - трите сцени в Гребната база ще бъдат овършани не само без проблем, но и с водене на вещи бележки. Бележки, не забележки. Това -второто, го могат много, даже предоволно количество съграждани. Така че нека дружно помърморим като не забравяме защо сме тук - да се забавляваме! А, и ще попиваме – къде якия саунд, къде бирената пяна, къде потта на стар приятел.... и по-нататък сложете червена точка.
Сега трябва да видим мащаба на събитието, неговата панорама. Да преценим и къде се ситуира в графиката ни за европейски фестивали и .... Или не!? Това си е фестивал вкъщи, у дома, където не ни се ще да кажем, че на супата не ѝ достига сол и/или пък че е пресолена. Но какво ли знам аз.
Представител на MySound.bg не присъства на официалната пресконференция на 18 юли, когато е съобщено, че на събитието се очаква да присъстват 60 000 (шейсет хиляди) фена. Надяваме се да не са ни подвели с тази информация. Споделяме я чинно тук и сега, както всеки партньор на събитието, и сме зяпнали към фронта с готовност за броене. Сметката няма да излезе. Поне не и в първия ден.
Но, ей го де е, дет се вика - изпъваме бачак на тераската и аха да го видим. Е, няма да е на 20 юли 2018-а, де. На Гребния сме, австрийците Serenity почти са отметнали своите 40 минути, когато наше софийско величество вече отмерва трак след трак на следващите банди. Не без да сме издебнали кмета на града при влизането му на фестивалната площ в небрежен дрескод. Та вероятно и той като нас е гледал Fish и след това едва ли Crematory, но все пак не се знае знае ли се. Прочетете текста на Гергана Стойчева - Нуша за изявата на Fish и скокнете обратно тук - за историите от крематориума и танка, така де, Sabaton.
Та, по-точно: това са Crematory и Sabaton - две банди, които българската публика познава повече от добре. Ето ни на великолепната платформа с таела "Monster". Кеф ти яка гледка към основната сцена, кеф ти енергийни течности, американски високоалкохолни напитки или проста хладна вода- Шута го има всичко това. Александър Първанов, уискито и ледът на буци са този къс от пъзела, който евентуално ще ти позволи да наредиш цялата картина Hills Of Rock, така че да си ръкопляскаш сам на финала и да има какво да закачиш на стената, след като си бил част от събитието.
Но да се върнем на HOR. След като вече оттеглилата се група от Германия Crematory склони да се върне към живота и да се среща отново с фенове на живо, ние намазваме също. Мога надълго и нашироко да ви разказвам за фронтмена и как всъщност барабанистът е водещото лице в групата - той е този, който е написал хитовете на бандата, но кой го интересува. Сега се отбелязва, че клавиристката, която- да, видях, че се е захлупила с бейзболна шапка, пресъздаваща българският флаг, се вълнува да е отново у нас. Не че Crematory са Bon Jovi, но всички пеят "Tears Of Time", когато те накрая стигат до тази вечна класика. Но това пеене няма да е като онова пеене. Ох, какво ни чака само. Sabaton ще излязат на тази същата сцена само след някакви си – ами, не знам - да кажем 30-ина минути.
Пред сцената и зад нея вече се забелязват хора от SME, сиреч организаторите. А какви малки и още по-големи революции се случват по същите тези два фронта, никак не е ваша работа. Но така, де - ето ни и нас на първа линия. Не че Joakim (на снимката) не се е преобличал от предния път, когато Sabaton покориха България (справка за дата, място и др. -Google, но и MySound.bg), а просто шведският батальон си има униформа, с която излиза не сцена. Момчетата забиват силенен сет - нямам аргументи за обратното, изпълнен с класики, които според самия фронтмен не са така разпознаваеми в други точки на света, и не само те са върхът, но и феновете, които се подписват под този "хедлайн сет" за деня, за сцената.... Като съм се оттеглила по-назад, съм се озовала непосредствено зад семейство, чието около 5-годишно хлапе вдига ръце с пръсти, свити в знака, наследен от Dio и чувам нещо като: "Ааааа, а искаше да си ходим!!!" със сръбско звучене, а хлапето буквално изтрещява на раменете на баща си. Всъщност, ето това е целта на всяка дандания от този тип - да живее хеви метълът.
С лекота бих ви пуснала сетлиста на Sabaton, но дори няма да подчертавам кои парчета са накарали казана пред сцената да ври още по-силно, защото важното е наистина да забележим тези моменти, които да подсилят вярата ни, че хеви метълът не знае никакви ограничения. И ще го пребъде. Онези в Швеция няма какво да ги мислим, повече от видимо и чуваемо е, че там това е лесно доказуемо. Търсим следи и доказателства, че по-горната теза може да бъде защитена и у нас. Търсим ги в Пловдив, на Гребния с Judas Priest, с Пърси (онова момче, което свиреше с Огнен звук навремето). Той отдавна превъртя играта на "американската мечта" и само минава да инкасира с Madame Mayhem на Main Stage утре! Ох, да, едвам ще устискам.
Но да не слагаме каруцата пред коня. Едва час след полунощ е и комшиите от Koza Mostra така добре умеят изкуството на забавлението, че владеят тълпата на сцената "На тъмно" почти като Астор на своите представления. Нищо, че има много традиционни гръцки ритми и пеене на гръцки -не само гостите, но и местните поемат ритъма добре. Вкратце - Koza Mostra е нещо като Manu Chao, Уикеда (хоп, те отпаднаха от програмата, нали знаете) и щипка Хиподил, ако ще да ги адаптираме към Бе Ге почвата, ама на гръцки. Затварям си очите за факта, който ми е добре известен, а именно, че са участвали на "Евровизия" и ги харесвам. Да, така и то не само заради благата ракия, с която ме подкупва зад сцената Ник, който стопанисва въпросната сцена, а наистина са ми приятни. И видемо не само на мен - публиката добре гази тревата отпред.
А сега, ама съвсем буквално, си затварям очите за около 5-6 часа, за да мога утре да ги пусна пак във ваша услуга - да отразят рок фестивала в Пловдив. Дано вече и с репортажен снимков материал.
Обичам ви всичките, както казва Ozzy Osborne, в буквален превод, най-чистосърдечно.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия".
Коментари