"Метрополис" удрят рядко, но яко! За последно - с Джон Дигуид (John Digweed) на плажа в Бургас оная вечер.
Три месеца след като доведоха Саша и ни зарадваха и с неговата "половинка" от безброй колаборации и конкурент по върховете на всички класации.
И Дигуид се оказа за пореден път точно това - един връх.
Непосредствено до извисяващите се корабостроителници на пристанището към два часа настроението се бе сгорещило достатъчно, когато семплият, мълчалив и вглъбен английски хаус корифей зае пулта и доразпръсна и последните остатъци озонов слой.
Както винаги при всяка изява, той заходи пределно последователно в своя запазен стил с плавно смесване на продължителни еднородни парчета с дълги, удължени и доудължавани на място мотиви.
Джон не разговаря с никого, нито се снима или даде автографи преди и след своя четири часов сет. Човекът просто не е от усмихнатите или словоохотливите, нито пък бърза за някъде! Той си върши работата. Тоест - прави купон като за световно.
Още в началото положи траверсите и до сутринта никой не можа да спре тялото си.
Сепарета, подиуми, плажът, брегът и морето биваха замеряни с равностойно перфектни овали от звуци, плитащи волно като чайки над морските вълни надалеч, обгръщаха като бриз, галеха с повтарящи се ласки отново и отново, поотдръпваха се току за момент, ноооо....само да се завърнат отново като перестите облаци на задаващия се изгрев. И така: докато всички загубиха представа за време.
Ако не бе толкова романтичен ефектът "Дигуид", някой съвсем опрвдано би си помислил, че зад пулта няма просто как да е човек. Колкото и неща да смесваше, го правеше плавно до степен на автомат или робот някакъв. Никога не можеше да се определи даден мотив част от настояще парче ли е, от минало или следващо. А те всички си приличаха до степен присъстващите да забравят имало ли е смяна въобще.
И точно когато всички бяха отнесени до самозабрава, мълчаливият магьосник бе този, който неусетно вдигна темпото с настъпването на зората.
В последния час от представлението си махаше и се усмихваше на тълпата, която без да знае как се бе изкачила на непозната надморска височина, при все че имаше и шляпащи във водата.
Накрая, подобно на удавник върху шамандура, навалицата не искаше да го пусне.
Но нямаше сила и да го спре, прекалено изтощена от задоволство.
Коментари