Ден втори на "Exit" 2010 - петък, 9 юли.
Двойно повече хора атакуваха крепостта и тя доброволно поддаде, по всякакъв възможен начин – музикално, алкохолно, хранително... И как иначе, като тълпите бяха въоръжени с най–силните оръжия: любопитството и жаждата за забавления.
Това бе и "българският" ден на събитието. На сцена "Електрана" около 11 часа се изяви родната група с английско име Хелп Ми Джоунс (Help Me Jones). Понеже на този близък до България голям фестивал рядко можеш да видиш наша банда, ще спестя критиките си към нея и ще кажа само, че въпреки малкото публика, изпълнението беше добро и силният, макар и леко монотонен глас на вокалиста, караше тълпите да поспират. Дори за по няколко секунди. Което си е нещо, все пак.
Иначе купонът на денс плацдарма в петък стартира с малката на ръст, миловидна и руса шведка Ida Engberg. Малка, но знаеща как да управлява самолетен пулт така, че да подготви тълпата за по–късните висини. Тя беше и първата, която смело се впусна в сериозния тек и прогресив хаус, който толкова липсваше през вчерашния ден, а според мен най – много отива на новосадската арена за танци.
Веднага след Ida тя беше приготвена за живото изпълнение на германците Модерат (Moderat), чиито странни звуци не можах да събера в един стил и които според мен не бяха точно за тази сцена.
После дойде време за звездата на вечерта - Джош Уинк (Josh Wink) (на снимката). Посрещнат като един от динозаврите на електроната музика, американецът застана зад пулта в доста добро настроение. Вярно е, че първият час от сета му бе някак прекалено бавен, но във втория бийтът и ефектите се вдигнаха и публиката оживя, като че за първи път на тазгодишната Денс арена. Прозвучаха парчета от последния му албум – “When A Banana Was Just A Banana” – проект, много харесван и ремиксиран до припадък от най–добри световни артисти в електрониката. Към края на сета си с голям кеф пусна и парчето, донесло му международна слава и безпорно най–доброто, което е правил до сега, звучащото удивително актуално - "Higher State Of Consciousness". Винаги е хубаво да видиш една от легендите на живо, имайки предвид приблизително 20-е му години на световната електрона сцена. Заслужено, той грабна и водачеството, поне за мен, сред изпълнителите, изявили се до този момент на това място.
Нататък щафетата пое незаслужено коронясаният за властелин на техното Ricardo Villalobos. Впечатление зад пулта направиха единствено странните му поздрави към публиката и особените извивки на тялото, които правеше. Доста хляб има да дроби Ricardo, докато започне да мери сили с големите. Денс партито на вечерта затвори с постояното присъствие през последните години на "Exit" - най–добрият сръбски диджей - Марко Настич (Marko Nastić).
Като цяло - но с едно наум какво сме виждали на тази арена, слаб ден за електроната музика бе петъчният. Само един, пък било то и голям Джош, пролет не направи. Тотална липса на еуфория и танцувална лудост на място, където тези две съставки винаги са се чувствали у дома си... Но надеждата умира последна...
Съботната нощ на фестивала нашепва от сега за своите звездни деца.
Останете на линия...
Джош Уинк отсрами електронния саунд във втората нощ на Exit 2010
994
Коментари