Уникална дърворезба на 6 слона, качени един върху друг, получи за 60-я си юбилей от колегите от Фамилия Тоника един от основателите на групата - Георги Найденов-Гого.
Той бе почетен с двучасов концерт в препълнения летен театър на Бургас снощи.
„Казват, че накъдето сочи дупето на слона, оттам ще ти дойдат парите, а тука има 6, тъй че вече отвсякъде ги очаквай”, обясниха певците на рожденика, който в последните си интервюта направи равносметка, че балансът откъм жените му е положителен, но този откъм финансите – спорен.
Още една статуетка на тромпетист и вечнозелено дърво, изпратено от мъжа на Ралица Ангелова от Испания, бяха останалите подаръци от формацията за юбиляра.
Вили и Краси Гюлмезови от дует Шик, с които навремето Ева и Гого бяха група Домино, се отчетоха с икона на Свети Георги.
Любимците на 4 поколения зарадваха с букет от най-хубавите си песни през годините публиката като „Имало в Бургас”, „Дар съм ти купил”, „Все ни пречи нещо”, „Вятър в платната” и „Моя любов”.
Гого изкара на сцената и своите набори, с които навремето стартира музикалната си кариера в група Корали и заедно представиха няколко песни от последния албум на Фамилия Тоника – „Бургаски вечери”.
След тях първата солистка на формацията - Ани Върбанова, изпя един от световните евъргрийни, а после с цялата банда направиха емблематичния им хит „Мария”. Изпълнителката се разплака на сцената, след като Гого призна, че Ани от 25 години не е пяла в Бургас и за него е истинско щастие, че и тя е част от неговия празник.
С „Един не разделен клас” бе почетен композиторът на песента Недко Трошанов, който също бе сред публиката. От името на колегите си Драго Димитров му благодари за 15-те години, през които е бил шеф на групата и цялата формация му се поклони по време на концерта.
Дует Шик зарадва съгражданите си от Бургас със заглавната песен от последния си албум – баладата "Просто те обичам", а след това Вили и Краси се включиха в уникален експеримент. На мултимедийния екран се излъчиха за първи път архивни кадри, които до този момент не са показвани по българската телевизия – изпълнението на Домино от фестивала в Сопот, Полша, през 1985, когато групата взе голямата награда за своята версия на неувяхващия шлагер „Този прекрасен свят”.
С това бе почетена паметта на колегата им Иван Христов, а Ева, Гого, Вили и Краси довършиха песента акапелно, с което показаха, че вокалното им майсторство продължава да е във върхова форма и след повече от 20 години от най-звездния им миг.
Стефан Димитров се включи в рецитала с най-новите си песни „Ракия” и „Мъжът на 60”, която изпълни в дует с Гого, тъй като и двамата са набори и вече в „зоната на здрача”, както се изрази популярният композитор.
Неговата съпруга Богдана Карадочева не успя да присъства на концерта, но чрез текста си на баладата „Животът” поздрави юбиляра. Официалната част на програмата завърши с общо изпълнение на всички участници на емблематичното парче „Нека да е лято”, в която своя дебют като певица направи внучката на Ева и Гого – 4-годишната Ева.
Малката красавица изпя първите строфи от текста, а прочутите й баба и дядо довършиха песента заедно с колегите си и публиката, която вече бе станала на крака. Не се размина и без бисове, но на „Там край реката” Драго Димитров скъса минискус. Изпълнителят обаче геройски издържа зверската болка и уважи и коктейла в бургаския ресторант „Белград”, където Гого събра най-близките си хора.
„За втори път го късам – първия беше през 80-е пак на концерт с Тоника СВ. Ще опитам да се оправя с бабини рецепти, ако не – ще ходя на операция”, сподели пострадалият.
Юбилярът не пропусна да благодари на хората заради които празникът му се получи толкова запомнящ: агенция „Артриумф”, „ЛМУ” АД Бургас, „Маринер”, ФК „Черноморец”, „Бургасцвет Баев”, „Бен Мар”, хотел „България”, хотел „Свети Георги” – Поморие, „Бургасцвет ’90 – Танев”, РА „Апел”, Поликлиника „Ел Масри”, „Динакорд”, „Дизайн груп – мебели”, „Екоклима” АД, „ЕМИ – Дончо Жеков”, „Пепси-Кола” и „Bulgaria Direct Risen”.
Специални поздравления за годишнината си Георги Найденов получи от бившия и настоящия кметове на Бургас – Йоан Костадинов и Димитър Николов, както и от директора на Столична библиотека - Михаил Белчев.
Коментари