Фестивалът "Беглика" (от 5 до ранните часове на 10 август) изникна пред очите ми като картинка на междуселски панаир.
Широки поляни се спускаха надолу от гората, по тях млади хора, свежи като планинския въздух, витаеха на групички във всички посоки. Между спокойната вода на язовир "Голям Беглик" и зелените ели из утъпканите ливади се бе възцарил дъхът на щастие и мир, подкокоросващ към усърдни занятия. Западните Родопи - в цялата им неземна красота.
През последните три дена на Главната сцена музикалните фенове бяха зарадвани от познатите имена на творческите колективи Artmospheric, Global Vision Circle, H.M.S.U. - небезизвестните Климент, Миризма, Balkansky, а също и от гости от Австрия, Сърбия... както и цели три камиона французи със собствена апаратура, сформирали отделна втора сцена.
Няколко чайни, барове и кухни, предлагащи всевъзможни менюта, хранеха и пояха младежта на пригодени пънове и дънери. Долу - на брега, бе издигнат подиум над водата, предвиден за писта за скокове с „Лудото пиле”. Бяха сглобени крила от подръчни материали с идея летателният апарат да се задържи възможно най–дълго във въздуха след старта. Два вида ритмики - на крилата и на ударните, артистично се смесиха.
Лично аз се присъединих към насядали в кръг хора на голямата поляна. Всеки от тях разполагаше с различен вид барабан. Изслушахме внимателно наставленията на Асен Хайдутов, който обучаваше в африкански ритми. Посочваше кои са бас барабаните и какво е нужно да поддържат общ постоянен ритъм. За останалите бе отредена по-голяма свобода на действие. Заинтригувах се и от екзотичните маракаси. Научих как да придържам една кратунка, докато я тръсках с другата ръка, държаща я в основата. Така мрежата с нарязани парченца от палмови семена, която я опасваше, тракаше силно. Имаше подобни нанизи на въжета, които се връзваха на кръста, след което се скачаше в такт.
Колю Иванов преподаваше уроци по гайда. Край оркестъра му от Сливен също имаше събрани доста хора. Когато майсторът и неговият бенд разпалиха участниците в училището по гайда до степен да тръгнат из поляните с цяла дузина инструменти, започнаха незабравими песни и танци.
Те успяха да пресушат капките внезапен дъжд. Барабани, тъпани, кавали и гайди поведоха няколко хора наведнъж. Под звуците на Горан Брегович, различен фолклор от Балканите, но и мелодии от Запада, гостите от различни страни разиграха избилата им отвътре всепобеждаваща жажда за живот.
До пистата в шатрата на скромен цирк италиански артисти и гости накъсваха множество вестници на малки части и ги смесваха с вода в кофи. От тях по–късно щяха да направят кукли. Отвън обучаваха всеки желаещ да жонглира с разни предмети. В съседство - на самия бряг, бе разположен бар от пръст, клечки, слама и тръстики. Други хенове пък бяха оформили глинена пещ. Английски хипита бяха наредили и цял щанд с посевни култури, имаше множество познати и непознати по родните ни ширини семена.
В емблемата на фестивала можеше да се видят очертанията на два чудни глухара.
Когато са в размножителния си период, рядко красивите мъжки екземпляри, представящи тази птица, не чуват нищо. Което не им пречи да надават своя зов. Единствено тогава са уязвими за ловците. Днес глухарите са почти напълно погубени. Именно над един от притоците на язовира се намира и резерватът на изчезващите птици, за който благотворително ще отидат част от средствата на този фестивал на изкуствата. Благородна идея, която се превърна в символ на цялото събитие вече втора година.
Логото на събитието във всякакви цветове и варианти бе навсякъде: по брошури, табели, картата на фестивала, дори се продаваше на няколко вида фланели.
Коментари