Елиадес Очоа и магията Буена Виста

В края на годината обикновено се правят равносметки, класации, подреждания. Ако се поддадем и ние на порива за разбор, спокойно можем да заявим, че концертът на Елиадес Очоа (Eliades Ochoa) и групата му на 10 декември в НДК беше най-радостното, най-веселото, най-лъчезарното, слънчево и топло шоу в тази богата откъм концерти 2008.

Убедена съм, че в мразовития софийски въздух над центъра снощи са били забелязани необичайни емисии феромони, ендорфини и прочие хормони, които човек разпръсква, когато е щастлив, радостен, помирен със себе си и света. Някъде там - из лепкавия смог на пълнолунната вечер, сигурно са витаели и щастливите духове на Компай Сегундо, Ибрахим Ферер, Пио Лейва и Рубен Гонсалес.

Съмнение няма: магията на Буена Виста е жива! Елиадес Очоа го доказа брилянтно. Също така без съмнение кубинската музика заема достойно място сред останалите експортни визитки на Острова на свободата – рома, пурите и пачангата. Спомнете си например великолепния концерт на Роберто Фонсека от тази година пак по покана на “Джаз Плюс”. (Изобщо в духа на равносметката трябва да кажем на “Джаз Плюс” едно голямо браво за силния сезон. Ето и малко конкретика: Ди Ди Бриджуотър, Ян Гарбарек с Ману Каче, Мизия...)

Над два часа продължи концертът на знаменития гранд. Наред с легендарните "Chan Chan", "Yiri Yiri Bon", "Pintate Los Labios Maria" и "Siboney", мъжът с каубойската шапка направи прекрасно китарно соло на "Chiquitita" на АББА и накара залата да му приглася на "Guantanamera".
 
Публиката оцени по достойнство тромпетистите Ленис Лара Кастеянос и Алаин Антонио Которуело и перкусиониста Хорхе Ромеро.
 
Наред с останалите музиканти от бенда, те показаха ритмическо великолепие, което те заразява на минутата, онези високи и невъобразимо пъргави тромпетни вметки и сола, които кубинците умеят както никой друг. Още една кубинска запазена марка е небрежната елегантност на изпълнителите, родени сякаш завършени музиканти.

С подвеждаща лекота тези хора градят усложнени ритми и хармонии и ти ги поднасят с белозъба усмивка, която идва да убеди, че свиренето им излиза като дишането – леко, естествено и вездесъщо.

След всяко парче Елиадес Очоа благодареше на “голямото семейство”. Не зная дали се отнасяше за музикантите, или за публиката – май “голямото семейство” включваше и едните, и другите.

То си беше точно така - Очоа ни убеди, че музиката наистина умее да побратимява хората, да заличава разликите и да прави всички ни граждани на републиката на радостта.
 
Получи се страхотен предколеден подарък, истинска, 100% органична, спонтанна и чиста музика.  Снимки от концерта може да разгледате в нашата секция!