Тазгодишният фестивал "Exit" в Нови Сад стартира вчера.
Не мога да кажа с гръм и трясък, както предишни години, но все пак започна.
Преди да ви разкажа за неговото начало, искам да направя една уговорка. Тъй като това е пета поредна година, на която присъствам на забележителния фестивал, разказът и оценките, които ще дам, са повлияни от този факт. Предполагам, че друг човек, който посещава събитието за първи път, ще му се диви по различен начин и впечатленията му биха били по-възторжени.
Но аз като “ветеран” трудно бих подминал възможността да сравнявам качество и количество…
На първо място и също така трудно би могло да се пише за "Exit"-а, сякаш това е само едно обикновено музикално събитие. Политиката е хванала за ръка музиката като своя по–голяма сестра и двете се разхождат из целия Нови Сад и неговата крепост през целите 4 дни и 4 нощи.
От първия ден на феста, че и малко преди това например, на всяко ъгълче изниква чейндж бюро и като в някаква финансова приказка за деца, еврото рязко е поскъпнало. По медиите се коментира предимно бройката посетители от Великобритания – всички журналисти се надпреварват да гадаят дали присъстващите англичаните ще надскочат десет или двайсет хиляди. Това, разбира се, не е случайно. Голяма част от организацията на "Exit" е в ръцете на англичани, голяма част от известните и не толкова известни артисти и отделни банди на фестивала са англичани. Още от първия ден по суша въздух и вода пристигат хиляди британци, които пълнят града и започват да вършат всевъзможни магарии, на които са способни – лазят, въргалят се по улиците най–често с шишета в ръка, облечени като бездомници и крещят подобно футболни запалянковци. Дори и да преминат границата на нормалното поведение, не биват притеснявани от органите на реда. Тази година посетителите от Великобритания дори имат миниконсулство в града, което да следи за доброто изкарване на поданиците на Обединеното кралство по време на фестивала. Но дотук с кралското държане и балканското ухажване.
Четвъртък (никоя година) не е бил най – силният ден на фестивала: сърбите все още са на работа и Петроварадинската крепост така и не изпълва пределите си. Но "Exit" си има нещо като обичай – всяко начало започва с илюминации. Нови Сад е превърнат, макар и всяка година по различен начин, в нещо като галерия - изкуството е изкарано на улицата, а в 12 часа започва десетминутна заря.
Тази година за първи път Нови Сад не е разкрасен, а в дванайсет часа заря нямаше. Цялата компютърна техника на феста, с която се контролираха посетителите през миналите години, липваше. По-малко на брой сцени, но за сметка на това повече заграждения и забрани. Както и много повече полиция.
И, разбира се, на фона на всички тези забележки... и пострадала Денс арената. Години наред една от най–забележителните фестивални сцени бе увредена не само като лайн-ъп, но и като посещаемост. Двете може би имат някаква зависимост. Електрото властваше през цялата първа нощ на фестивала като най–големи виновници за това бяха Круукърс (Crookers) (на снимката). Макар чисто новият им албум "Tons Of Friends" да е един от най–добрите в жанра за 2010, с доста яки вокалисти в него и забележителен саунд, те предпочетоха да гърмят по Денс арената с музикална картечница и сурово електро, което не запали феновете.
Лично аз очаквах друго от тях. Това, което не направиха те обаче, го стори Erol Alkan, чието електро бе по–танцувално и раздвижи тълпите. Той поздрави сърбите с ремикс на Горан Брегович от "Аризонска мечта" и лудото му поведението зад пулта накара хората да му отвръщат със същото.
Макар и нашумял напоследък и пускан по различни известни диджейски предавания, Бойс Нойз (Boys Noize) беше неслушаем поне според мен, още повече, че той се оказа зад пулта, в онази критична граница към четири часа сутринта, когато започва да става светло. Разбира се, магията да наблюдаваш сцената за денс рано сутрин при първите лъчи на слънцето, си е останала. Тогава тълпата е като извадена от утопичен роман и се движи в един ритъм. Като магма от плът.
Изпълненията вървяха към своя край с живо изпълнение на Дъ Гууд Гайс (The Good Guys) и моите фаворити за вечерта - Блек Роуз (Black Rose), зад което име се крият двама страхотни диджеи – Джес Роуз (Jesse Rose) и Хенрик Шварц (Henrik Schwarz), които, макар и твърде късно, внесоха някаква справедливост и ред в хаоса на първия ден.
За да бъда съвсем изчерпателен, се налага да спомена още две имена, с които започна денс вечерта – Зомби Диско Скуад (Zombie Disco Squad) и Кромео (Chromeo), като последните пяха и свириха на живо, чувствайки се длъжни след всяко парче да ни казват кои са, ако случайно сме забравили.
С това се изчерпва първият ден от "Exit" и неговата Дeнс арена. Далеч не от най–добрите й дни, но за начало начало не е чак толкова зле...
Предстоят още три поразителни вечери и особено много очакваната от мен съботна звездна нощ!
113 снимки от партито - в рубриката на "Галерии".
Коментари