България – най-метъл държавата в света, а София – най-метъл градът.
Такова мнение изказа от сцената на зала "Арена Армеец" в събота вечер не кой да е, а самият Мега Дейв, както галено наричаме Dave Mustaine от Megadeth. Е, вярно, че е клише и много от артистите ръсят такива суперлативи всяка вечер в рамките на 50-дневно турне, но в случая едно, че прозвуча искрено, и второ – напълно вярно е. Всички сектори на залата са плътно попълнени с фенове, като тези на най-горните трибуни ги виждаме в мащаб едно 1:100 отдолу.
Тия около петнадесет хиляди човека влизат спокойно в равни редици, без нерви и с големи очаквания. Има доста агитки от Гърция и Румъния, настанили се предимно на фронт ъф стейдж. И ние от пресата сме там, за което благодарим на СМЕ. Много харесвам такива гледки – мравуняци от фенове, които се вълнуват и само мога да си представям каква е вибрацията там горе на сцената. Тя е голяма, шоуто е с мощна продукция – звук, светлини, сценични декори, разни ефекти и прочее. Почти целият народ, който стиска билети в ръка, е успял да влезе от 18.00 ч., когато отварят вратите, до 19.00 ч.
Тогава – в 19.00 ч. както е по програма, Odd Crew излизат на сцената. Те свирят вместо Bad Wolves - първоначално обявени като участници в тази игра, но отпаднали седмици преди датата поради логистични причини. Много е вероятно, да не кажа почти сигурно, че появата в афиша на логото на нашите момчета е зарадвало голяма част от публиката доста повече, отколкото това на предварително огласените американци. Odd Crew е точната банда да обедини (образно казано) двата лагера в залата – феновете на легендарните Megadeth и тези на модерните FFDP. Всяко поколение си има своите герои, първите вече са минали теста на годините, а другите (FFDP) сега нямат време да мислят за това, докато разполагат със своите години на слава. Българите се приемат повече от добре - изпълнението им е подкрепено от тълпата, аплодирани са шумно, а песните от сета им явно са добре познати на хлапетата, защото пада яко пеене. Браво на момчетата!
С чувство на гордост в гърдите от това, че имаме яки банди като тази, бавничко се изнасям към бара след края на гига им. А там - на бара, се редиш на дълга опашка и когато най-накрая си взимаш бира, онзи разправя: "Ама да ви дам вафла или еди-си-кво, щот' нямам да ви върна?" Е, такива евтини тарикатлъци само на мегдана на предизборни мероприятия, моля. Надничам и на щанда с мърч, а на няколко крачки от него на земята се търкаля стара тениска на Metallica, подритвана от преминаващите. Иронично, нали. Миризмата на пуканки във фоайето ме прогонва бързо обратно в залата. Бекдропът на крюто е свален, за да разкрие този на следващата банда – Megadeth. Признавам, редът на излизане на групите ми е странен, защото как така Megadeth няма да са последни и да закрият триумфално, как така някоя друга група ще е хедлайнър тази вечер. Ами, ето така. Никой не може да бъде сигурен какъв точно процент от присъстващите са тук заради траш легендите и какъв за радиофоничните FFDP. Всеки обаче има право да си разсъждава по въпроса.
Dave Mustaine и компания вече са на сцената. Да, колосалният Dave Mustaine е победител - жив и здрав и напълно изчистен от рака. Споделя с всички нас добрата новина някъде към средата на сета на Megadeth. Побиват те тръпки, а после настръхваш. Когато получил съкрушителната диагноза във време, в което били в студио, той си казал, че няма да я бъде тази, няма да спре да свири. И ето го отново в светлината на прожекторите с едночасов сет от 11 парчета - разходка из дискографията, поднесени с лекота и финес. Музикантите сякаш не стъпват по земята... Всяко следващо парче е поредна класика. Отварят с "Hangar 18" и "The Threat Is Real", следвани от "Dread Аnd Тhe Fugitive Mind", "Sweating Bullets", "Conquer Оr Die!", "Trust", "Angry Again". На двете, които предстоят, фурорът е пълен – и на "Dystopia", и на "Symphony Оf Destruction" пада яка куфня, отвсякъде се виждат ръце, протегнати нагоре и погледи втренчен там, в безкрая - молят се да продължи да има метъл. Хайде, и малка закачка - не това, което изскача на сцената на "Peace Sells", не е пети член на бандата, това е талисманът Vic Rattlehead. Обира овации и е запечатан на хиляди телефони... Помахваме му за чао, но не искаме да пускаме групата да си ходи. Ще има бис и това ще е "Holy Wars... The Punishment Due". Последен шанс за раздаване и във фронт ъф стейджа е спретнато пого.
Между другото, преди началото на сета, една бивша барманка на рок клуб Fans ме пита дали днес ще видим Chris Broderick с Megadeth. Не, той свири с бандата в периода 2008 г. до 2013 г. Тя пази топъл спомен от гостуването му с Jag Panzer в същия клуб през 2005 г., когато той още беше с панзерите. Но пък, споко, Нели, ще го видим в София през май като концертен китарист на In Flames. На негово място от 2015 г. насам е Kiko Loureiro. На барабаните от 2016 г. е Dirk Verbeuren, останалите двама оригинални членове на бандата нямат нужда от представяне: Dave Mustaine – китара и вокал и единственият останал до него от началото през 1983 г., басистът David Ellefson. Та, да – той го каза: "България – най-метъл държавата в света. София – най-метъл градът". Преувеличено или не, пробваме да вярваме в това тази вечер.
Движението в следващите двайсетина минути ще е двупосочно, а среща ще си дадат различни поколения. Някои хора ще напират да влизат, други ще бързат да си тръгват. А на мен сега ми се ще да изляза от арената, да дръпна до спирката на градския и да разиграя идването си на мястото на събитието наново, да вляза като на нов, друг концерт. Това си е друго, някак отделно събитие. Сега по-активна ще е друга част от публиката, общо взето по-млади лица и по-както ги наричаме - цивилни рок фенове. Това е друго поколение, с други вкусове и разбирания. Те са тук да се забавляват, те ще танцуват, ще пеят истерично и ще се поклащат на баладичните моменти. Те също знаят и да куфеят, както тези олдскуул фенове, които се разбиха на Megadeth.
Зрелищното шоу започва с падането на завесата на сцената и "Lift Me Up", а там са фигурите на музикантите от Five Finger Death Punch. Сценичният костюм на фронтмена Ivan Moody е тип деветдесетарска тийн алтърнатив мода от Hottopic. Той се преоблича през песен-две, като държи линията на същата визия. Вижда се, че човекът не се щади. Това е последното шоу от турнето, стартирало на 14 януари в Киев, така че ще се изцеди. Ще изцеди и превъзбудената тълпа – повечето парчета на формацията са със запомнящи се мелодии, не особно трудни за възприемане или лесносмилаеми, ако позволите. Сред тях като най-хитови се отличават издънваните от въртене по радиостанциите "Burn Mf" (на която канят около десетина фена на сцената), "Inside Out"и "Wrong Side Of Heaven", изпълнена акустично и приветствана доста шумно. На нея хората от – до вдигнат кой запалка, кой телефон с включено фенерче и тогава всъщност се вижда колко препълнена и кипяща е залата. Хора, които може и да са дошли за, дет се вика, едната балада, ама надвикват музикантите и изживяват своя момент. Не са тук да участват в сложен музикален куиз, още по-малко да решават бъдещето на метъл сцената или нещо такова. Така че къде е смисълът да се стига до крайни определения като "детска дискотека", "поп метъл", "еднодневки" и прочее. Това е мейнстрийм, музикален бизнес и тези тук са шоумени. А песните им са от онези натрапчивите, които като чуеш, ти се набиват в главата, затова и лесно продават. Предполагам.
Шоуто е ефектно, сценичният декор представлява емблематичния за 5FDP череп с кръстосани бухалки. Има много пламъци и всякакъв тип светлинни ефекти, включително ала лазери на електронно парти... Горещите вълни от пироефектите са погасявани от мощна климатична инсталация, която се усеща силно съвсем близо до сцената. Не само музикантите са пренавити, напомпани с адреналин и потни. Долу в тълпата е същото.
А накрая, след изпълнението и на последната - двайсета, песен, гръмват фойерверки от златно фолио.
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Коментари