В рамките на два дни преминавам през състоянията яко рок с Iron Maiden до романтичен алтърнатив с Garbage.
Но историята ми с кака Шърли и компания е доста по-лична и преминава през няколко фази. Последната започна преди 12 години и до ден-днешен звучи в глава ми всеки ден – рингтонът на телефона все още е "Push It". И за миг не съм си помисляла през всички тези години да я сменя, защото има нещо в нея, което ме кара да искам да я слушам всеки ден. Но преди да навляза в излияния от любов към шотландската дама и нейните американски поданици, ще обърна внимание и на подгряващата група Yonaka.
Съвсем умишлено решавам, че ще закъснея днес, за да имам сили да изкарам докато Шърли се покаже във Vidas Art Arena. Оказва се обаче, че съм точно навреме за подгряващите. Прочутата рок група от Брайтън е създадена през 2014 г., има два студийни албума и няколко EP-та. За британците това е първи концерт у нас. Тъй като нямам голям бекграунд за творчеството им, разбирам, че са представили песни както от новия си албум, така и вече познати парчета. Звучат свежо, някак приближават вайба на Garbage, но в никакъв случай не могат да се мерят с тях. (I love Shirley Manson!).
С харизматичното присъствие на фронтдамата Тереса Джарвис, бандата успя бързо да спечели публиката и отлично подготви атмосферата за голямото завръщане на вечерта. Yonaka са били предвидени за подгряващи на Palaye Royale в София през 2023 година, но са заменени от Starbenders в последния момент. Истината е, че групата има изключително добра вибрация, музиката ѝ е повече от приятна за слушане. Текстовете са смислени и, честно казано, добавих ги в Spotify, за да се запозная с цялостното творчество на Тереса Джарвис и компания.
Точно в 20.45 ч., както е обявено в програмата за деня, излизат Garbage. Така, както ги помня след първото им участие на родна земя в Пловдив през 2019 година в афиша на Hills Of Rock. Тогава бях далеч от сцената, вече беше тъмно и имаше комари. Но аз гордо носех сивата си тениска, на която пише "When I grow up I`ll be stable", която мой добър приятел ми беше купил от мърча. Тази вечер съм със същата тениска, макар щампата да е пред разпад. Но искам да имам поне още един спомен с нея. Концертът започна с "There"s No Future In Optimism" - първата песен от новия албум, носеща характерното за групата мрачно, красиво и почти хипнотизиращо звучене. В момента музикантите са на турне в подкрепа на новия си албум "Let All That We Imagine Be The Light" (2025) и всяка спирка от него носи усещането за нещо специално.
Сетлистът премина през цялата история от 33 години и осем албума. От класиките "Stupid Girl", "I Think I'm Paranoid", "Special", "Vow" и "Only Happy When It Rains" до по-новите песни "Chinese Fire Horse" и "The Day That I Met God", които доказват, че групата не живее единствено от славата на миналото. Най-много ме изненадва фактът, че бандата не следва сетлистите от предишните си участия. Всичко е изненада тази вечер.
Харесвам Шърли изключително много като артист по ред причини. Една е, че не усещам нищо надменно и префърцунено в нея. За скромните си почти 60 години (да е жива и здрава!) носи духа на изключително млада и интелигентна жена. Второто е, че комуникира изключително много с публиката. Ако Брус Дикинсън беше пестелив на думи към нас, то кака е разказвачът на вечерта. Третото е, че говори с езика на чувствата и ги предава по изключително акуратен начин на публиката. Искам като порасна да бъда като Шърли, защото както самата тя каза от сцената, най-готиното на това да си жена в музикална група е, че можеш спокойно да пишеш текстове за отмъщение. и други истини.
Съществуват групи, които остават заключени в една епоха, и такива, които преминават през десетилетията без да губят себе си. Garbage принадлежат към вторите, тях времето не е успяло да ги пречупи! "Знаете ли, че когато бяха на 11-12 години, в отдалечената от цяла Европа – Шотландия, събирах пощенски марки. Като един истински нърд и аз имах своето хоби. И една от марките, които помня най-ясно, е тази на България. Три балерини в жълто, розово и лилаво трико, които бяха толкова прекрасни, че аз си мечтаех да видя държавата ви още тогава. За едно малко момиче, живеещо на остров, България е далечно, екзотично, мистериозно, магично и недостижимо място. Невероятно е, че години по-късно съм тук! А днес, щом стъпихме на ваша територия, усетих енергията, която ме заля в Пловдив"! (б.а. - мой приятел провери дали съществува такава марка, и се оказва, че да - тя е от 1978 г. , когато Шърли действително е била на 11-12 години).
Тя направи още няколко дълги паузи, в които щедро хвалеше нас, българската публика, и родината ни. Шърли Менсън носи една сурова емоция, която превръща формацията в култово име още през 90-те. Фронтдамата някак успява да преминава от гняв към уязвимост с лекота с този ясен глас, а присъствието ѝ на сцената е хипнотизиращо - едновременно силно, елегантно и напълно неподправено. Що се отнася до останалите членове, зад Шърли Менсън стои същият състав от преди десетилетия - нещо почти невъзможно в музикалната индустрия днес. Барабаните на знаменития продуцент Бъч Виг държат пулса на концерта, а Стив Маркър и Дюк Ериксън с китарите си придават на живото изпълнение онази плътност и мрачна мелодичност, превърнали се в запазена марка на групата.
Цялостното усещане за това събитие е, че всичко безвременно - няма минало и бъдеще, а само настояще. "Светът напоследък се усеща нестабилен, гневен и много неприятности ни заливат. Но най-хубавото е, че в такива моменти като този, се събираме под открито небе и сме едно цяло. Защото музиката обединява, тя е лек за всичко!", заявява Шърли. Цялата арена пее заедно с хедлайнърите. Усещането е почти сюрреалистично.
Вечерта се оказва още по-специална, защото култовата "I’m Only Happy When It Rains" звучи за хиляден път точно в България. По този повод групата - у нас по покана на Fest Team, ни дава наздраве с едно уиски, което ние, феновете, оценяваме подобаващо със силни възгласи. Поредната музикална изненада през изминалите няколко музикални събития, на които бях.
Знаете ли защо концертите на Garbage са толкова истински и оставят незабравими спомени? Тъй като те са от онези редки банди, които остаряват достойно, без да изгубят гласа, характера и емоцията си. А за кака...? Каквото и да кажа за нея, ще е малко! Тя е една от най-великите жени в рока! Ever!
Сетлист:
1. There’s No Future In Optimism
2. Hold
3. Empty
4. I Think I'm Paranoid
5. Stupid Girl
6. Right Between The Eyes
7. Vow
8. No Horses
9. It’s All Over But The Crying
10. (Live debut)
11. Have We Met (The Void)
12. Control
13. Chinese Fire Horse
14. Boys Wanna Fight
15. Cherry Lips (Go Baby Go!)
16. When I Grow Up
17. Push It
18. The Day That I Met God
Бис:
1. Special
2. Only Happy When It Rains (1000-th time played live)
Галерии на Станимир Станчев:
Garbage 1:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649551349574997&type=3
Garbage 2:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649558006240998&type=3
Yonaka:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649542442909221&type=3
Коментари